Световните фондови пазари потъват под страховете от глобална рецесия

0
33
Фондова борса.
Фондова борса. Снимка: Пиксабей

Глобалните фондови пазари паднаха в понеделник, тъй като инвеститорите се бориха със страховете, че Федералният резерв и европейските централни банки може да са готови да предизвикат рецесия, с което да смажат инфлацията, пише „Асошиейтед прес“.

Фючърсите на Франкфурт, Шанхай, Токио и Уолстрийт се понижиха. Цените на петрола напреднаха. В петък Уолстрийт се срина, след като Фед повиши прогнозата си за това колко дълго лихвените проценти трябва да останат високи, за да охладят инфлацията, която е близо до връх от четири десетилетия. Европейската централна банка предупреди, че предстоят нови повишения на лихвите.

Тази „ястребова реторика показва „нарастващи рискове от глобална рецесия“, заяви в свой доклад Тан Бун Хенг от Mizuho Bank.

В началото на търговията DAX във Франкфурт загуби 0,7% до 13893,07 пункта, а CAC 40 в Париж падна с 1,1% до 6452,63 пункта. FTSE 100 в Лондон нарасна с 0,3% до 7356,32 пункта. На Уолстрийт фючърсите за бенчмарк индекса S&P 500 и Dow Jones Industrial Average се понижиха с по-малко от 0,1%.

В петък индексът S&P 500 загуби 1,1% и отбеляза втори седмичен спад. Той е намалял с около 19% тази година. Dow падна с 0,8%, а Nasdaq composite загуби 1%.

В Азия индексът Shanghai Composite загуби 1,5% до 3118,95, въпреки че управляващата комунистическа партия обяви в петък, че ще се опита да обърне икономическия спад в Китай чрез стимулиране на вътрешното потребление и пазара на недвижими имоти.

Nikkei 225 в Токио потъна с 1,1% до 27226,12, а Hang Seng в Хонконг загуби 0,5% до 19359,03. Kospi в Сеул отстъпи с 0,6% до 2346,49, а S&P-ASX 200 в Сидни беше с 0,2% по-нисък до 7133,90. Индийският Sensex загуби 0,8% до 61337,81. Сингапур и Банкок напреднаха, докато Нова Зеландия и Джакарта отбелязаха спад.

Потребителската инфлация в САЩ се понижи до 7,1% спрямо година по-рано през ноември от най-високите 9,1% през юни, но все още е болезнено висока.

В сряда Федералният резерв повиши своя референтен лихвен процент по краткосрочните заеми с половин процентен пункт за седмото си увеличение тази година. Това попари надеждите, че централната банка на САЩ може да намали увеличенията поради признаци, че инфлацията и икономическата активност се охлаждат.

Лихвата по федералните фондове е на 15-годишен връх от 4,25% до 4,5%. Прогнозата на Фед ще достигне диапазон от 5% до 5,25% до края на 2023 г. Неговата прогноза не призовава за намаляване на лихвените проценти преди 2024 г.

На енергийните пазари еталонният суров петрол в САЩ се повиши с 55 цента до 74,84 долара за барел в електронната търговия на Нюйоркската стокова борса. Договорът падна с 1,82 долара в петък до 74,29 долара. Суровият петрол Brent, ценовата основа за международната търговия с петрол, поскъпна с 57 цента до 79,61 долара за барел в Лондон. Той загуби 2,17 долара предишната сесия и падна до 79,04 долара.

Доларът се понижи до 136,18 йени от 136,56 йени в петък. Еврото поскъпна до 1,0606 от 1,0600 долара.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments