За поколения китайски родители успехът на децата им отдавна е една от най-важните им цели в живота – и е известно, че те са готови да направят големи жертви за това, пише „CNN“.
И така, когато шанхайско семейство отказа да бъде отведено от дома си и да бъде поставено под правителствена карантина по време на шестата седмица на блокиране на града, полицай ги предупреди с това, което той смяташе, че би било мощна заплаха, която да ги изправи на нокти – бъдещето на децата им. Сочейки пръст към камерата във видео, публикувано в китайски социални медии, полицаят, облечен в защитен костюм, заявява:
„Ако не се подчинявате на заповедите на градската управа, ще бъдете наказани и наказанието ще засегне три поколения в семейството ви.“
„Ние сме последното поколение, благодаря“, категорично отвръща млад мъж, който не се вижда във видеото, като очевидно внушение, че не планира да има деца.
Видеото приключва там, без индикация дали семейството в крайна сметка е откарано. Но заснетият клип се разпространи като горски пожар в китайския интернет, резонирайки с много млади китайци, на които им е писнало от нарастващия натиск върху тях да имат деца – от общество и от правителство, за които мнозина казват, че им е осигурило малко от материалната и емоционална сигурност, от която се нуждаят, за да отгледат дете. Потребител на Weibo, китайската платформа, подобна на Twitter, споделя:
„В началото се смях, но накрая изпитах чувство на голяма тъга. Той се съпротивлява, като се отказва от репродуктивните си права.“
Продължаването на семейната линия отдавна е синовно задължение в традиционната китайска култура. Но в днешния Китай липсата на деца – или отлагането им – се превърна във форма на мека съпротива и мълчалив протест срещу това, което мнозина виждат като разочароващата реалност, в която живеят хората, с дълбоко вкоренени структурни проблеми, произтичащи от система, която имат и налична малко сила за промяна. Джан Сюеджонг, адвокат по човешките права и бивш професор по право в Шанхай, написа в Twitter:
„Това е трагичен израз на отчаяние от най-дълбок вид.“
„Ограбиха ни бъдеще, което си струва да очакваме с нетърпение. Това може би е най-силното изобличение, което един млад мъж може да направи за ерата, в която живее.“
През последното десетилетие все по-голям брой китайски младежи отлагаха – или направо отхвърлиха – брака и раждането, тъй като се сблъскват с висок трудов натиск, скачащи цени на имотите, нарастващи разходи за образование и дискриминация срещу майките на работното място.
Миналата година едва 7,6 милиона китайски двойки са направили регистрация за брак – 44-процентен спад спрямо 2013 г. и най-ниският от 36 години насам. В същото време раждаемостта в страната е спаднала до 7,5 раждания на 1000 души, рекордно ниско ниво от основаването на комунистически Китай, като 9 провинции и региони регистрираха отрицателен прираст на населението.
Китайското правителство е притеснено. В продължение на десетилетия управляващите стриктно прилагаха политика за едно дете, която принуждаваше милиони жени да прекъсват бременности, считани за незаконни от държавата. Но тъй като раждаемостта в Китай падна, демографите предупредиха за задаваща се криза на населението.
Пекин премахна политиката за едно дете през 2016 г. и я облекчи допълнително миналата година, за да позволи на двойките да имат три деца, като местните правителства пуснаха поредица от пропагандни лозунги и финансови стимули, за да насърчат повече раждания – но раждаемостта продължава да се понижава.
Някои длъжностни лица и политически съветници изглеждаха глухи за исканията на младите хора. За да се насърчат брака и раждането, миналия месец професор по право и делегат на общинския народен конгрес в Джинджоу в провинция Хубей предложи медиите да намалят или да избягват да съобщават за „независими жени“ и „двойни доходи за хора без деца като начин на живот“, защото те не са в съответствие с „основните ценности на страната“. Предложението предизвика негативна реакция в онлайн пространството.
Тъй като пандемията се проточва, чувството на разочарование сред много от по-младото поколение в страната само нараства. Все по-честите и строги блокирания – както и хаосът и трагедиите, които произлизат от тях – накараха гражданите да осъзнаят колко крехки са техните права пред държавен апарат, който не търпи несъгласие и безчувствена бюрокрация, обучена да приема заповеди отгоре с малка гъвкавост.
Това особено се отнася за Шанхай, който се „клати“ след 7 седмици на строго блокиране. В най-богатия и бляскав град в страната жителите стават обект на широко разпространен недостиг на храна, липса на медицински грижи и принудителна карантина в спартански импровизирани съоръжения. Първоначално властите отделиха малки деца от родителите им в изолация – и обърнаха курса едва след обществен протест.
Нарастващото разочарование и гняв избухнаха в китайските социални медии – и в някои случаи цензурите се мъчеха да се справят. Някои жители протестираха от прозорците си, блъскаха тенджери и тигани и викаха отчаяно. Други се сблъскаха с полицията и здравните работници по улиците – нещо, което рядко се вижда в страна, където несъгласието е рутинно потискано.
През последната седмица местните власти принудиха жителите да предадат ключовете си, след като бяха отведени за карантина, така че здравните работници да могат да влязат и да накиснат личните си вещи в дезинфектант – с малко научна обосновка за техните действия или зачитане на частната собственост права. За много жители това беше последната капка, която преля чашата. Дори домовете им – тяхното лично пространство и последно убежище – не можеха да бъдат пощадени от ревностното прилагане на политиката на правителството за нулев COVID. Някои казват, че животът им е станал незаменим в преследването на това, което властите смятат за „по-голямо добро“, като жителите са останали безсилни да защитят близките си.
За много млади хора кризата, която се разгръща в Шанхай, предизвиква тревога. Ако дори най-развитият град в Китай с най-голямо население от средната класа, уж най-отворените бюрократи и най-космополитната култура не може да бъде пощаден от подобно авторитарно отношение, други градове ще се справят ли по-добре? Потребител попита в Weibo следното:
„Кой иска да има деца, когато нещата са стигнали дотук? Кой се осмелява да има деца?“
Друг коментира:
„Вашето царуване свършва с мен. И страданието, което сте причинили, също свършва с мен.“
Бързо разпространяващият се гняв скоро привлече вниманието на органите по цензура в страната. До четвъртък вечерта повечето от видеоклиповете бяха изтрити от китайския интернет. В Weibo няколко свързани хаштага, от „Ние сме последното поколение“ до „Последно поколение“, бяха цензурирани, след като предизвикаха разгорещени дискусии.
Но потискането на това, което младите хора искат да кажат, няма да помогне да ги убедят да имат деца. Напротив, това вероятно само ще увеличи недоволството им.
