Стара Загора е градът с най-мръсен въздух в Европейския съюз, пише в доклад на Европейски алианс за обществено здраве (ЕРНА). От Aлианса са възложили проучването на консорциум от неправителствени организации с дейност в обществена полза в 10 европейски страни, сред които и нашата. В него са участвали Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП).
Изследването проучва социалните разходи, които са свързани със замърсяването на въздуха в 432 европейски града в 30 страни (групата ЕС-27 плюс Швейцария, Норвегия и Великобритания). Социалните разходи се отнасят до благосъстоянието, и включват преки разходи за здравеопазване и косвени въздействия върху здравето.
Статистиката за България
108 083 души са починали в България през 2019 г., като сред тях от новообразувания (злокачествени заболявания) умират 18 298 души, от болести на органите на кръвообращението – 69 632 души; от болести на дихателната система – 4193 души; от болести на храносмилателната система – 4 113 души, а некласифицирани другаде – 3843 души; от външни причини за заболеваемост и смъртност – 2571 души. Преобладаващи във всички заболявания са мъжете.
В Старозагорска област най-голямо е замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ), и серен диоксид в общините Стара Загора, Гълъбово и Гурково. Именно заради това община Стара Загора е първенец по смъртност в Европа от мръсен въздух – 85% от населението умира от заболявания, причинени от това.
Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов коментира за „Дневник“, че броят на източниците за изследване на въздуха от 2013 година е непроменен, както по изпълнението на различни проекти на общинско и национално ниво, които освен че закъсняват и се отлагат във времето, те просто не се изпълняват в предвидените параметри. Той подчерта, че пациентите и гражданите трябва да накарат държавната и общинската администрация да си изпълняват задълженията, защото продължава повишената смъртност на пациентите от пет вида заболявания от фини прахови частици. Според него в условията на COVID-19, това е свързано и с големи социални разходи и обедняване на населението.
За всичките 432 града от извадката (с общо население 130 млн. жители) количествено определените социални разходи през 2018 година са повече от 166 млрд. евро. Лондон е градът с най-високите социални разходи. През 2018 година загубата на благосъстояние за неговите 8.8 милиона жители възлиза на 11.38 милиарда евро. Българската столица е на 13-то място с 2.57 млрд. евро. През 2018 година всеки жител на европейски град е претърпял средно загуба на благосъстояние от над 1250 евро годишно заради преки и непреки здравни загуби, които са свързани с лошо качество на въздуха. Това се равнява на 3.9 на сто от доходите, получени в градовете. В много градове в България, Румъния и Полша социалните разходи, свързани със здравеопазване, са между 8-10 процента от получените доходи, сочи още изследването.
