Становище на български историци: Имало ли е фашистки режим в България?

0
47
История
История. Снимка: Pixabay

Съвременната историческа, социологическа и политологическа наука -Хуан Линц, Стенли Пейн, Джорджо Ейнауди, Роджър Грифин, Робърт Пакстън и др., е в консенсус по отношение на основните белези на фашизма и неговата същност, съобщиха от БАН.

Фашизмът е обобщаващо понятие за крайно десен политически феномен. Към него, с известна условност и приближение може да се прибави и германският националсоциализъм.

Фашизмът е европейски феномен, породил се в годините непосредствено след Първата световна война. В отделните европейски държави той има свои изразени специфики, резултат от местните условия, както и от основните проблеми, с които съответното общество се сблъсква. Зеев Стернхел откроява три фази от развитието на фашизма:

– фашизмът като идея
– фашизмът като организация
– ашизмът като режим.

Фашизмът като идея, респективно като идеология намира широко разпространение в европейското пространство от средата на 1919 г. насетне. Фашистката идеология е антилиберална (тя отхвърля съществуващата партийно-парламентарна система и принципите на политически и стопански либерализъм), антикомунистическа и антиконсервативна (фашистките партии, движения и режими се самообявяват за революционни и модернизаторски). По принцип фашистките формации са ксенофобски, като голяма част (но не всички!) от тях са и антисемитски. Когато се говори за фашизъм, трябва да се посочи, че фашистката идеология не е само деструктивна.

Напротив, фашизмът полага големи усилия да изгради една позитивна представа за себе си като обещава едно безконфликтно бъдеще на защита на труда, премахване противоречията между труд и капитал, бедни и богати; обявява се за провеждане на социална политика, прокламира равен шанс за всички, очертава насоки на стопански просперитет, мащабно строителство и благоустройство, повишаване качеството на живот; лансира визия за просперираща държава и общество в щастливо бъдеще. Той също така акцентира върху възвръщането на националната гордост и достойнство и поправяне неправдите, извършени с победените през Първата световна война народи. Индивидуалните права и свободи са изцяло подчинени в името на националните интереси. Най-общо може да се отбележи, че фашистката идеология наред с прокламирането на тезата за възхода на нацията издига и идеите за установяване на социална справедливост.

Появата на фашистка партия придава организираност на фашистката идея и спомага за интензивното оформяне на фашистката идеология. Много често партията се изгражда на принципите на паравоенна структура, Към нея се сформира нещо като партийна милиция, чрез която агресивно се разпространяват фашистките идеи в общество и също така се дава отпор на действията на други радикални антидемократични партии, предимно от крайнолевия политически спектър. През 20-те – 30-те години на XX в. подобни фашистки организации възникват в почти всички европейски държави (дори и в Швейцария), включително и сред някои руски емигрантски общности.

Фашисткият режим може да се разглежда като висша степен от развитието на фашизма. Това е режим, при който съществува една единствена, монополна, партия (съответната фашистка партия, която е заела властта), ръководена от водач и разполагаща с цялата власт в страната.

Според фашистката идеология и организация държавата, ръководена от фашистката партия, стои над всичко; тя е всеобща и всеобхватна (т.е. има претенция да премахне социалните и икономически различия), изградена е върху съсловния (корпоративния) принцип (някои от фашистките идеолози говорят за авторитарна демокрация или авторитарна правова държава); обществото е преструктурирано и изяло обхванато от задължителни монополни формации – младежки, професионални, творчески и др., които от своя страна са пряко подчинени (или са афилиации) на партията.

Идеологията на единствената партия е издигната в ранг на държавна идеология и съществуването на друга в обществото е абсолютно забранено. Икономическият живот е строго подчинен на партийните директиви и решения. Всички средства за масова информация са поставени под тежка цензура и са длъжни да пропагандират идеологията на партията – държава. Главно на тях се вменява и съществената задача да изграждат обществения култ към партийния лидер.

Суровият надзор над обществото се осъществява както от репресивните органи на държавата, така и от многобройните партийни структури, включително и от паравоенните организации, създадени още преди завземането на властта. Тоталитарният режим, в случая фашистки, за разлика от обикновения авторитарен режим, не само не позволява съществуването на никаква опозиция в обществото, включително и в рамките на партията, но също така изисква ентусиазирана подкрепа от населението на провежданата от партията политика.

На пръв поглед фашисткият режим е етатистки, той създава впечатление за господство на държавата в обществото. Но всъщност, както и при останалите тоталитарни режими, фашистката държава е буквално обсебена от фашистката партия. Всички държавни институции, вкл. новоучредените такива, като корпоративния парламент, съсловните организации, младежките дружества и пр., са изпразнени от съдържание и буквално служат за камуфлаж на еднопартийната диктатура.

В България не се създава водеща фашистка партия, която да има възможността да претендира за политическата власт. Независимо, че някои от фашистките формации наброяват по няколко десетки хиляди членове (СБРЗ, СБНЛ, НСД), изборните резултати за тях са плачевни (единствено изключение е НСД, партията на Ал. Цанков – но тя се формира въз основа на партийната маса и структури на една част от управляващата през периода 1923-1931 партия “Демократически сговор”).

Фашизмът никога не идва на власт в България. Фашистките организации не участват в управлението на страната през целия период от 20-те години до есента на 1944 г. Установеният след 1934 г. режим не се ръководи от фашистка партия, не излъчва фашистки водач. Нещо повече той е в противоборство с фашистките организации (в 1936 окончателно е забранена СБРЗ, през септември 1939 – СБНЛ и РНБ). Режимът няма и фашистка идеология. Колкото и да е странно, той изобщо не създава систематизирана идеология. Управлението на страната от 1934 до 1944 е авторитарно, но не и фашистко. За цялото десетилетие на своето съществуване политическият режим си остава изцяло безпартиен.

 

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments