Войната в Украйна и нейните глобални последици засякоха срещата на световните лидери на Общото събрание на ООН тази година, съобщава „Асошиейтед прес“. Когато не беше на преден план, то се прокрадваше на заден план на почти всяка реч.
Имаше почти единодушни призиви за прекратяване на седеммесечната война, като богати и бедни страни осъждат последствията от конфликта – широко разпространен недостиг и нарастващи цени не само на храна, но и на енергия, инфлация, която удря разходите за живот навсякъде, и увеличаващото се глобално неравенство.
Речите и страничните срещи не доведоха до пробив към мира, но поставиха висшите дипломати от Русия и Украйна в една и съща стая за първи път от много месеци, макар и за кратко. А ръководителят на отдела по храните на ООН Дейвид Бийзли алармира, че войната, в допълнение към продължаващата пандемия от COVID-19, е накарала 50 милиона души в 45 страни „да чукат на вратата на глада“. Той предупреди за глад, дестабилизация на нациите, бунтове и масова миграция, ако помощта не пристигне бързо.
В най-силната си, най-мрачна реч, откакто пое кормилото на ООН през 2017 г., генералният секретар на ООН Антонио Гутериш откри шестдневната среща, като каза на лидерите, че оцеляването на човечеството и планетата са заложени на карта и нациите не се справят с предизвикателства за обръщане на курса. Той подчерта:
„Ние сме затворени в колосална глобална дисфункция. Нашият свят е в опасност – и парализиран.“
Президентът на Генералната асамблея Чаба Кьорьози изтъкна, че е чул от лидерите силно послание: че на войната в Украйна, чийто ефект се усеща по целия свят, трябва да сложи край. Кьорьози е категоричен:
„И все пак, независимо дали е най-голямата и най-острата, войната в Украйна е един от близо 30-те въоръжени конфликта в света. И никой от тях не се подобрява.“
Унгарският дипломат цитира други изводи от срещата на високо ниво: изменението на климата ни унищожава, правата на човека трябва да бъдат подобрени и Организацията на обединените нации трябва да бъде модернизирана — особено нейния 15-членен съвет за сигурност, който, каза той, трябва да отразява „реалностите на този век“.
77-ото заседание на Общото събрание се върна към лично събиране за първи път от три години. Той беше изцяло виртуален през 2020 г. и хибриден през 2021 г. Според думите на Кьорьози 190 от 193-те държави-членки на ООН са изнесли обръщения, включително 126 световни лидери, значителен брой, но по-малко от близо 150-те в последния списък с оратори, публикуван по-рано този месец.
Асамблеята направи едно изключение от изискването за присъствие. Въпреки възраженията на Русия и няколко съюзници, членовете гласуваха с огромно мнозинство да позволят на украинския президент Владимир Зеленски да изнесе предварително записана реч поради „продължаващото чуждестранно нахлуване“.
Шестдневната среща се проведе под сянката на първата голяма война в Европа след Втората световна война, която започна с нахлуването на Русия в нейния по-малък съсед на 24 февруари. Конфликтът отприщи глобална хранителна криза и отвори пукнатини между големите сили по начин, невиждан от времето на Студената война.
В разгара на изказванията Съветът за сигурност на ООН проведе открито заседание в четвъртък, свикано от Франция, настоящият председател на съвета, за осигуряване на отговорност за руските действия. Руският външен министър Сергей Лавров остави служител от по-нисък ранг на мястото на Русия, пристигайки точно преди мястото му за изказване и напускайки веднага след това – за голямо ужас на други министри, включително на Украйна, чиито речи Лавров пропусна.
Лавров повтори твърденията на страната си, че Киев отдавна е потискал рускоезичните в източната част на Украйна – едно от обясненията, които Москва предлага за инвазията – и че западната подкрепа за Украйна е заплаха за Русия. Той никога не спомена новата мобилизация на войските на президента Владимир Путин.
В речта си пред събранието в събота Лавров обвини Запада, че се стреми „да унищожи и разбие Русия“. И имаше много коментари от противниковата страна.
Френският президент Еманюел Макрон обвини страните, които мълчат за войната, че „служат на каузата на нов империализъм, съвременен цинизъм, който разрушава световния ред“, и подчерта, че е време всички страни „да действат, за да принудят Русия да се откаже от избор на война, така че да осъзнае цената за себе си и за нас и да прекрати своята агресия“.
Президентът на САЩ Джо Байдън призова както демокрациите, така и автокрациите да говорят открито срещу „бруталната, ненужна война“ на Русия и да подкрепят усилията на Украйна да се защити.
„Ние ще бъдем солидарни срещу агресията на Русия, точка“, катeгоричен беше той, обвинявайки Русия в „безсрамно“ нарушаване на основните принципи на Хартата на ООН.
Отвъд Украйна се процедиха и други теми – от изменението на климата до неравенството до сигурността. Сенегалският президент Маки Сал, председател на 55-членния Африкански съюз, призова за по-голям глобален фокус и фокус на ООН върху тероризма, който „не е само африкански въпрос“.
Президентът на Нигерия Мухамаду Бухари предупреди за нови видове войни – „конфликти, които все повече се водят от недържавни участници, разпространение на малки оръжия и леки въоръжения, тероризъм, насилствен екстремизъм, злонамерено използване на технологии, изменение на климата, незаконна миграция и различия във възможностите за подобряване на стандарта на живот“.
Краят на войната в Украйна изглежда далечен и нацията продължава да оказва натиск върху ООН, призовавайки за среща на Съвета за сигурност във вторник по повод референдумите, които Русия свика като прелюдия към вероятното анексиране на повече от нейната територия.
И така продължава след Общото събрание точно както преди, като ООН се опитва да помогне за спирането на войната, но – особено в Съвета за сигурност – разполага с ограничен набор от инструменти, за да го направи. Все пак остават пътища напред.
„Необходими са справедливост и сплотеност, за да постигнем мир, любов и просперитет в този свят“, заяви Миа Мотли, министър-председател на Барбадос и допълни:
„И това не е романтизъм. Това са трудни реалности, които просто изискват решения.“
Кьорьози закри годишната глобална среща в понеделник следобед, като каза, че усеща в речите на лидерите „нарастващо осъзнаване, че човечеството е навлязло в нова ера“ на сложни предизвикателства, многопластови кризи и променящи се приоритети. Това, което се случва, каза той, представлява не „просто модификации, а „значителни трансформации в процес на създаване“. Кьорьози коментира:
„Все още няма име за новата епоха, но ние чувстваме, че е настъпила“.
