Дейността на министъра на икономиката по упражняването на контрол върху дружествата с държавно участие не е достатъчно ефективна. Това е констатирала Сметната палата в свой доклад. Той обхваща периода от 2018 до края на 2019 година. По това време министър на икономиката в правителството на Бойко Борисов беше Емил Караниколов, предаде „Dnes.bg“. Причината за тази констатация е, че липсва стратегия как всяко едно дружество води до повишаване на растежа на икономиката и конкурентноспособността й.
Оказва се, че към края на 2019 година 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества от системата на икономиката са собственост на дъщерни дружества. По този начин министърът няма преки правомощия за вземане на решения. Това се отразява и на държавния бюджет, защото дъщерните дружества не раздават дивиденти в полза на държавата. В случай, че има такива те остават в полза на съответното дружество.
В същото време по баланса на Министерството на икономиката към края на 2019 година са били заведени дялове, съучастия и акции в размер на 2,26 милиарда лева. Общо дружествата, в които ведомството притежава дял, са 97. От тях действащи са 54.
Оказва се, че министърът на икономиката упражнява в контрол в дружества с малки дялове като „Плод-зеленчук“ ЕООД, Габрово, а в други със значителни обороти – не. Такива са например дъщерните дружества на Държавната консолидационна компания, както и ВМЗ. В списъка с компании, върху които няма държавен контрол, са и „Кинтекс“, „Авионамс“ и „Монтажи“.
От Сметната палата са установили още, че Българската банка за развитие кредитира предприятия с половината от кредитния си портфейл, което е в разрез с нейната мисия. При тези кредити водещи били за подотрасъла на тютюневите изделия. Там са близо 50% от предоставените заеми за 2018 и 2019 година. С над 10 на сто от отпуснатите кредити са и предприятия за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти, както и търговска верига за техника и дружество, което работи в сферата на телекомуникациите.
От заемите, които са били за малки и средни предприятия, преобладават тези, които са били за производство и разпределение на енергия.
Не е бил осъществяван контрол и върху възнагражденията на ръководството на Българската банка за развитие и нейните дъщерни дружества. Възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР са около два пъти по-високи от тези на ръководството на Българската народна банка. Освен това членовете на Управителния съвет на ББР са участвали и в ръководството на дъщерни дружества, като за това също са получавали допълнителни средства.
