Смъртоносни наводнения заляха части от Европа, но Холандия избегна фаталните инциденти

0
66
Наводнение лампа.
Снимка: Пиксабей

Докато общностите, опустошени от катастрофалното наводнение в части от Западна Европа, започват да събират парчетата, те се чудят как всичко е станало толкова зле, толкова бързо, пише “CNN” и продължава: в края на краищата Европа има водеща в света система за предупреждение, която издава редовни сигнали за идващата стихия дни преди наводненията да обхванат цели села.

Но най-малко 200 души все вече са загинали в Германия и Белгия при наводнения, които настъпиха бързо и силно. Службата за управление на извънредни ситуации „Коперник“ заяви, че е изпратила повече от 25 предупреждения за определени региони на речните басейни на река Рейн и Маас през дните преди наводнението, чрез своята Европейска система за информиране за наводненията (EFAS), много преди силните дъждове да задействат бързото наводнение.

Но малко от тези ранни предупреждения изглежда са предадени на жителите рано – и ясно – достатъчно, като ги хванаха напълно неподготвени. Сега се задават въпроси дали веригата за комуникация от централноевропейско ниво до регионите работи. Джеф Да Коста, доктор по хидрометеорология в Университета в Рединг, Обединеното кралство, заяви:

“Очевидно имаше сериозен срив в комуникацията, който в някои случаи трагично коства живота на хората.”

Да Коста се фокусира върху системите за предупреждение за наводнения в своите изследвания, а домът на собствените му родители в Люксембург е бил ударен през уикенда. Той каза, че опитът от изминалата седмица показва, че често има пропаст между предупрежденията на учените за времето и действията, предприети от отговорните лица на място. Някои от предупрежденията – включително в Люксембург – са отправени едва след случване на наводнението, каза той и обясни:

“Хората, включително собственото ми семейство, бяха оставени на произвола на съдбата, без да имат указания какво да правят, като не им дадоха възможност да се подготвят.”

На много силно засегнати места жителите бяха смазани от бързината и свирепостта, с които идваше водата.

В Германия с наближаването на изборите въпросът за наводненията бързо се политизира и служителите отклоняват вината там, където могат. В долината на Ар, една особено силно наводнена зона в Западна Германия, висши служители заявиха пред CNN, че предупрежденията са били отправени преди бедствието, но признаха, че много жители не ги приемат достатъчно сериозно, тъй като са били свикнали до болка с толкова интензивно наводнение. Някои може да са се опитали да съберат провизии и да пренесат ценностите си на сигурно място, докато други са смятали, че ще бъдат в безопасност на втория етаж на домовете си, но в крайна сметка се е наложило да бъдат вдигнати във въздуха от покрива.

Един от най-силно засегнатите градове беше Шулд, живописен град в германската провинция Рейнланд-Пфалц. Кметът на Шулд Хелмут Луси заяви, че наводнението е крайно непредсказуемо, посочвайки факта, че градът е преживял само две предишни събития на интензивно наводнение, през 1790 г. и друго през 1910 г. Пред репортери през уикенда той заяви:

“Мисля, че системите за защита от наводнения не биха ми помогнали, защото не можете да изчислите това, какво се случва с река Ahr с такива маси вода.”

Да Коста каза, че може да симпатизира на кмета, но че неговите забележки показват липса на разбиране за това какво може да направи доброто планиране и управление. Той обясни:

“Неговите възгледи за предсказуемостта на наводненията, както в дългосрочен план, така и непосредствения мащаб на възможността да се предоставят незабавни предупреждения, са напълно погрешни и може да покажат една от трудностите при предаването на риска на хората или общинските служители, които фундаментално не разбирам екологичния риск.”

И добави:

“Хората трябва също да имат предвид, че макар предупрежденията за наводнения да не могат да спрат наводнението, те могат да помогнат на хората да се преместят на безопасно място, както и притежанията си.”

Да Коста каза, че тъй като екстремните метеорологични явления стават все по-чести поради климатичните промени, градове като Шулд трябва да ускорят планирането си.

“Ако кметът на Шулд и неговият град имаха план, който ясно се съобщаваше на всяко домакинство и предприятия и институции, така че всички да знаят какво да правят в случай на редица различни сценарии на наводнения, то поне те биха били подготвени за това какво могат да очакват и как да действат”, каза той и добави, че ако той и други регионални лидери са го направили, са щели да загинат по-малко хора. Да Коста добави:

“По време на криза всеки трябва да знае какво прави. Ето защо репетираме пожарни евакуации от сгради, дори когато не очакваме да има пожар.”

CNN се е свързала с офиса на Луси, но не е получила веднага отговор.

И в Белгия комуникацията и организацията изглежда са били проблемни. Кметът на град Шодфонтен, провинция Лиеж, заяви, че е получил „оранжев сигнал“, предупреждаващ го за надигащи се води, но твърди, че по-рано е трябвало да бъде червен. Кметът Даниел Бакелейн заяви пред белгийския оператор RTBF:

“Можехме да видим как наличните материали не бяха адаптирани към ситуациите, които видяхме. Имам предвид по-специално за хеликоптери, които не бяха в състояние да работят в района.”

И още:

“Спасяването с лодките беше от съществено значение и трябваше да призовем частния сектор за лодки с достатъчна мощност и хора, които да ги пилотират.”

Уроци по холандски

В Холандия, точно през нейните граници с опустошените от наводнения райони на Германия и Белгия, картината е съвсем различна. Холандия също преживя екстремни валежи – макар и не толкова силни като тези в Германия и Белгия – и не се е отървала невредима. Но градовете ѝ не са изцяло потопени и нито един човек не е починал. Длъжностните лица бяха по-добре подготвени и успяха бързо да информират хората, каза професор Йерун Аертс, ръководител на отдела за риска от водите и климата в Университета Vrije в Амстердам. Аертс каза пред CNN:

“По-добре да видим как вълната идва и къде отива.”

Холандия има дълга история на управление на водите и техният успех в лицето на това бедствие може да предложи на света план за справяне с наводненията, особено след като климатичните промени се очаква да направят екстремните дъждовни явления по-чести.

В Холандия хората изграждаха защити от наводнения с помощта на чували с пясък след проливни дъждове и наводнения в провинция Лимбург. Страната се бори с морето и преливащите реки от близо хилядолетие. Три големи европейски реки – Рейн, Маас и Шелд – имат своите делти в Холандия и с голяма част от земята си под морското равнище, правителството казва, че 60% от страната е изложена на риск от наводнения. Голяма част от страната по същество потъва. Само че нейната инфраструктура за управление на водите е сред най-добрите в света – включва гигантски стени с подвижни рамена с размерите на две футболни игрища, крайбрежни дюни, укрепени с около 12 милиона кубически метра пясък годишно, и прости неща, като диги и съоръжения покрай реките, които така имат повече пространство за пълнене, като разширяват коритата си и поемат повече вода.

Силата на Холандия е до голяма степен в нейната организация. Инфраструктурата на страната се управлява от правителствен клон, посветен единствено на водите – Генерална дирекция за благоустройство и управление на водите, която се грижи за около 1500 километра изкуствени бариери.

Водните проблеми в страната се управляват от мрежа от местно избрани органи, чиято единствена функция е да се грижат за всичко, което е вода, от наводнения до отпадъчни води, каза Аертс. Първият от тези местни “водни бордове” е създаден в град Лайден през 1255 г. – така преди време страната осъзна, че се нуждае от стабилно управление на водите. Аертс беше категоричен:

“Това, което имаме тук, е уникална ситуация. Освен националното правителство, провинциите и градовете, вие имате и четвърти слой, водните дъски, които са изцяло фокусирани върху управлението на водите.”

Бордовете имат способността да налагат данъци независимо от нищо, така че те не са обект на пълнене или празнене на националната каса.

“Водата участва в туристическия сектор, участва в промишлеността, в строителния сектор”, каза Аертс и продължи:

“И това, което виждате, е, че в различните страни политиките на правителствата са наистина секторни.”

В Холандия той нарече водните дъски “лепилото”, което държи всичко на едно място, и може да се увери например, че предложението за изграждане на заливна равнина включва всички съответни страни в комуникацията. Уебсайтът на агенцията за управление на водите обобщава просто и ясно какво се опитва да направи. В него се казва:

“Вали още повече, морето се надига и реките трябва да носят все повече вода.”

“Защитата срещу много вода е и остава екзистенциална.”

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments