След 30 години „преход”, комунизмът е все така жив

0
524
Петолъчка. Снимка: Уикипедия
Петолъчка. Снимка: Уикипедия

В следващите редове ще ви направя съпричастни със събитие, което ясно отразява родната действителност. Тридесет години по-късно, системата на местно ниво и нейният апарат функционират както някога. За какво става дума?

В края на 2018-та година група будни граждани сформира Инициативен комитет. В него участие взимат жители на град Бургас. Сред тях има юристи, икономисти, историци, учители и др. Инициативният комитет взима решение да отправи предложение до Общинския съвет на град Бургас за наименование на пространство, намиращо се между улиците „Александровска”, „Богориди” и „Лермонтов”. Взима се решение да бъде внесено предложение с името „Съединение”.

Документът е входиран на 18.01.2019 година. Беше ни съобщено, че ще бъде осъществена процедура, след което ще се организира публично обсъждане (на 22.02.2019 г. в 16:00 часа). Останахме изненадани, когато научихме от странични хора, че вече има насрочен ден и час за обсъждането. Не разбрахме защо и никой не се бе свързал с нас. Когато вървяхме към залата ни бе съобщено, че обсъждането ще мине „формално”, защото е налице само едно предложение.

Влязохме в залата и останахме леко изненадани. Срещу нас имаше насядали няколко жени, които видимо недоумяваха кои сме ние и какво правим там. Една от организаторките на общественото обсъждане, която е служител на Община Бургас, ни каза, че не ни е очаквала. На масата имаше документи.

Реших да проверя какво се случва. Явно нещо ставаше не както трябва. Когато взех предварително напечатания протокол за срещата отново се изненадах неприятно. Оказа се, че наистина само едно предложение е внесено, но то носи името „Толерантност”. Предложението е внесено на 22.01.2019 г., т.е няколко дни след предложението „Съединение”.

Пропуснах да отбележа, че веднага след като входирахме нашето предложение се осъществи медийно допитване от бургаските сайтове за това как точно да бъде кръстено това местенце. Единственото официално предложение беше нашето. Като коментари се предложиха и други имена: „Часовника”, „България”, „Осми март”. Но никой никъде не споменаваше думата „Толерантност”.

С началото на общественото обсъждане взех думата, като зададох няколко въпроса: Какво се случва? Кой е отговорен за всичко това? Нашите документи бяха явно потулени в някой шкаф на общината. Отделно, че никой не ни бе уведомил за всичко случващо се и предстоящо. Комисиите, които се занимаваха с този казус, няколко месеца не са подозирали, че има предложение „Съединение”. Де факто, за тях единственото им представено предложение е било това на „Толерантност”. Беше ми отговорено, че всичко случило се до тук е просто „лошо стечение на обстоятелствата”. Виновни нямаше и отговорност не можеше да се потърси никому.

При провелото се обсъждане ми направи впечатление, че хората дали предложение „Толерантност” са се подготвили добре. Дамите бяха с написани листи, които изчетоха, а няколко мъже рецитираха добре подготвените им речи.

Нашето присъствие видимо ги смущаваше. Усещаше се, че ние сме като „неканени гости”. Поради това още в началото учтиво им споделихме случващото се. Позволих си да попитам, те на мястото на Комитета, как биха реагирали и какви стъпки биха предприели? Отговорът бе леко свеждане на погледите. Тук бе опорочен принципът за „равното начало”.

Мина уикендът и за понеделник (25.02 в 13:00 часа) бе насрочена среща на общо четири комисии, които да изберат име за мястото, което да предложат на предстоящата сесия на Общинския съвет. Може да предположите, че отново не бяхме уведомени, поради което и закъсняхме с няколко минути. Като обобщение, хората се събираха да дебатират, но те не знаеха за нашето предложение до последния момент.

Фактически, поради неясни обстоятелства, второ предложение, а всъщност документално първо, се появява по-малко от 60 часа преди гласуването им. За тях, единственото предложение носеше думата „Толерантност”. Наивно очаквахме да има дебат по темата. Хората предварително се бяха разбрали и взели решение, поради стеклите се обстоятелства, вместо дебат се допълваха с усмивки. Срещата бе с времетраене от около 25 минути. Дойде ред за гласуване и типично по комунистически, един гласува за „Съединение”, а останалите около 30 души единодушно избраха името „Толерантност”.

След края на всичко това научихме, че вносителката на думата „Толерантност” е представител на местната еврейска организация, която е обикаляла всяка една от политическите групи за да лобира предложението си. Това е бил процес, който е стартирал преди няколко седмици.

Ако трябва да обобщим цялата ситуация, тя много напомня на някогашния комунистически режим. С различни инструменти и прийоми нашето предложение бе потулено и замаскирано. Както административно, така и за пред обществеността, и отделните комисии. А гласуването „всички за” и един против напомня на някогашния лаф, че на капо не се излиза. Без дебат, без диалог. Решението бе предварително взето. Ако не бяхме проявили самоинициативност, нашето предложение щеше да тъне в забвение, все едно, че никога не е било.

Невидимата еврейска ръка, в комбинация от местния апарат и група общественици, и общински съветници, ни показва, че и след 30 години комунизмът в страната е все така жив.

Абониране
Известие от
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments