Двама бойци стоят рамо до рамо на планински изглед, с ясна гледка надолу на позицията на врага. Те са част от последните защитни конвои между последната крепост на правителството на север от Йемен и бунтовниците Хути, които се опитват да го превземат, пише “Асошиейтед прес”.
Хасан Салех и по-малкият му брат Саид, и двамата в началото на 20-те си години, се бориха заедно с други правителствени бойци и племени представители извън богатия на петрол град Мариб срещу месечната офанзива на подкрепяните от Иран бунтовници. Те казват, че се нуждаят от повече оръжия, за да изтласкат нападателите назад.
“Нуждаем се от снайперски пушки”, каза Хасан, който заемаше позиция в изкопан в пясъка изкоп в планинския регион Касара. Всичко, което повечето батальони притежават, са стари калашници и картечници, монтирани в задната част на пикапите им.
Това е най-активният фронт в почти 7-годишната гражданска война в Йемен, където постоянен поток от бойци от двете страни се избиват или раняват всеки ден, дори когато международният натиск за прекратяване на войната се засилва. На фона на поредния кръг от мирни преговори, този път воден от Оман, пустинният град Мариб остава разковничето на един от най-затъналите конфликти в света.
Хутите от години се опитват да превземат Мариб, за да завършат контрола си над северната половина на Йемен. Но от февруари те проведоха усилена офанзива от множество фронтове, докато удряха жилищния център на града с ракети и натоварени с експлозии безпилотни летателни апарати, като убиха и раниха десетки цивилни.
Досега бунтовниците са постигнали само допълнителен напредък, бавно преминавайки през пустинната равнина, заради въздушните удари на Саудитска Арабия, които причиняват големи жертви в техните редици. Правителствени и медицински служители в Мариб изчисляват, че от февруари хиляди бойци са били убити или ранени, предимно бунтовници. В държаната от хутите столица Сана масовите погребения и съобщенията за смърт на войници, някои от които деца, показват колко скъпа е битката, въпреки че хутите не публикуват официални жертви.
Изнурителната битка за отдалечения град изглежда преплетена с мудните усилия за мир. Хутите изглежда се надяват, че окупирането на Мариб ще им даде надмощие в разговорите. Междувременно правителствените служители се оплакват, че американската и международната предпазливост при подхранването на безкрайната война им пречи да получат оръжия, необходими за спечелване на битката в Мариб.
САЩ оказват натиск върху ръководената от Саудитска Арабия коалиция, която подкрепя правителството да не предоставя повече оръжия от страх, че те могат да попаднат в ръцете на боевиците на фона на притесненията относно “присъда и некомпетентност на правителството”, каза йеменски служител пред “Асошиейтед прес”, като говори с условие за анонимност, защото не е бил упълномощен да дава информация на репортери.
“Намираме се на кръстопът”, каза губернаторът на провинцията на Мариб шейх Султан ал Арада, аргументирайки се с оръжията, необходими за накланяне на везните в Мариб. Той добави:
“Светът има някои резерви относно въоръжаването на Йемен в момента.”
Екипът на “Асошиейтед прес” пътува през последните седмици до града през Саудитска Арабия на организирано от правителството пътуване. Мариб, на около 115 километра (70 мили) източно от Сана на ръба на големите пустини на Йемен, е стратегически портал от централната планина към южните и източните провинции. Градът също така е дом на нефтени и газови находища, където международни фирми, включително Exxon Mobil Corp. и Total SA, имат интереси. Неговият завод за бутилиране на природен газ произвежда газ за готвене за нацията от 29 милиона души. Навремето неговата електроцентрала осигуряваше 40% от електричеството в Йемен.
Относителната му стабилност през последните години го направи убежище за онези, които бягат от другите фронтове на войната. Районът, в който е имало предвоенно население от 400 000, сега също е домакин на около 2,2 милиона разселени хора, много от които се тълпят в лагери, според официалната статистика.
През деня улиците на града оживяват с таксита и 4х4 превозни средства, принадлежащи на силите за сигурност. През нощта мъжете посещават ресторанти и кафенета или се събират в домовете, дъвчейки листа от кат за стимулиращ ефект. Има малко внимание към боевете точно извън техния град. Но плакатите на паднали командири и войски, облицовани по пътищата, служат като напомняне. Гробището на града е разширено, за да поеме нарастването на смъртните случаи. Мохамед Саид Насър, пазач на гробището, обясни:
“Ние погребваме между 10 и 15 души всеки ден, предимно мъченици във войната.”
Главната болница в Мариб е затрупвана от десетки ранени бойци на ден в продължение на месеци, каза нейният директор д-р Мохамед Абдо ал Кубати. В интензивно отделение имаше 10 пациенти, всички освен един, ранени бойци. В едно от леглата 22-годишният Али Саад лежеше частично парализиран. Той е застрелян от снайперист Хути на фронта на 18 юни. Саад се бие в правителствени сили от 2017 г. През това време той и семейството му са избягали от дома си в югозападната провинция Дамар, докато войната ескалира. По-късно той е заловен и задържан за една година в затвора на Хути, докато е освободен при октомврийска размяна на затворници.
“Страдах много в плен, измъчван съм физически и психически”, разказа той и добави:
“Това ни даде поглед към това какви в действителност бяха хутите. Излязохме с по-силна и неописуема воля да се борим с тях.”
Баща му и един от тримата му братя също бяха ранени на Марибския фронт по-рано тази година.
Гражданската война в Йемен започна през 2014 г., когато хусите превзеха Сана и по-голямата част от Севера, принуждавайки правителството на президента Абед Рабо Мансур Хади да избяга. Водената от Саудитска Арабия коалиция, подкрепена по това време от САЩ, влезе във войната, за да се опита да възстанови Хади на власт. На фона на безмилостната въздушна кампания и наземните боеве войната уби повече от 130 000 души и породи най-тежката хуманитарна криза в света. Той също така създаде по-малки, паралелни конфликти между бойци и различни фракции в страната.
След години на критики срещу цивилни жертви от въздушни удари, администрацията на американския президент Джо Байдън през февруари оттегли подкрепата си за кампанията на коалицията в Йемен.
Йеменското правителство и военни служители казват, че решението, заедно с премахването на Худи от Байдън от списъка на тероризма в САЩ, е окуражило бунтовниците в Мариб. Питър Солсбъри, експерт от Йемен в Международната кризисна група, казва:
“Хутите изглежда изчисляват, че ако победят в Мариб, ще спечелят войната за Севера от Йемен, като същевременно унижават международно признатия президент. Това е значителна награда за тяхната страна, тъй като ще им позволи също да диктуват условия за прекратяване на войната.”
Говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс заяви в четвъртък, че администрацията е „отчаяна“ от хутите и „ужасена от многократните атаки срещу Мариб“. Той осъди бунтовниците за продължаване на офанзивата въпреки отправеното “сериозно (мирно) предложение пред тях”.
Делегация на Оман проведе разговори в Сана с лидери на хути, включително религиозният и военен лидер на групата Абдел-Малек ал Хути. Междувременно саудитски дипломат заяви, че продължават усилията, включително преки преговори между Саудитска Арабия и Хути от 2019 г. насам, за да се намери общ език. Той говори при условие за анонимност в съответствие с разпоредбите.
Говорител на хутите не отговори на обаждания и съобщения, търсещи коментар.
Бунтовниците искат възобновяването на международното летище Санаа, жизненоважна връзка на Йемен с външния свят, който не е виждал редовни търговски полети от 2015 г. насам, както и премахването на ограниченията върху жизненоважното пристанище Ходейда, държано от Хути, в Червено море.
Солсбъри каза, че преговорите са закъсали за това, което е първо. Той каза:
“Хутите искат самостоятелна сделка за летището и Ходейда, преди да преговарят за прекратяване на огъня. Саудитска Арабия и йеменското правителство искат пакетна сделка по всички тези въпроси.”
И добави:
“Докато пропастта не може да бъде преодоляна, бих очаквал настъплението на Мариб да продължи.”
