Скандал около рудник „Розино“? Гърция предупреждава за екологични рискове

Според публикувано становище липсват достатъчно анализи за замърсяване и трансгранични последици

25 май 2026 | 16:00:57

„Гръцкото министерство на околната среда и енергетиката изпраща силно смущаващо становище по доклада по ОВОС на рудник Розино Ивайловградско. Проблемът не е, че гърците са притеснени за околната среда по поречието на Луда река/ Еритропотамос на тяхна територия. Проблемът е как е издадено положително становище по качеството на доклада на 12.02.2026 – една седмица преди края на кабинета Желязков?“

Това коментира Тома Белев във Facebook, продължавайки:

„Ето и част от писмото:

След преглед на пълнотата на ОВОС, изпратена в рамките на процедурата по трансгранична оценка на въздействието върху околната среда, се установяват следните въпроси, които според нас изискват допълване или преразглеждане:

ОВОС не представя цялостна хидрографска и хидрогеоложка оценка на трансграничната връзка от района на проекта към гръцката територия. Не е количествено документиран потенциалният пренос на замърсители по веригата Yuren Dere → Arpa Dere → Byala Reka → Luda Reka (Еритропотамос на гръцка територия) → река Еврос.
Необходимо е доказване на съвместимостта на проекта с Плана за управление на речните басейни на гръцкия воден район Тракия (EL12, втора ревизия).
В рудата съществуват опасни елементи като арсен (As), живак (Hg), уран (U), хром (Cr) и олово (Pb). ОВОС съдържа недостатъчен анализ на рисковете, свързани с тези вещества.
Проектът включва елементи, които могат да благоприятстват образуването на киселинен минен дренаж (ARD).
Съоръжението за управление на хвостохранилището и външното депо за отпадъчни скали са проектирани така, че напълно да покрият естественото корито на Yuren Dere.
5.1. ОВОС оценява, че няма да има преливане дори при наводнение с период 1000 години, но липсва подробна PMF хидравлична симулация.
5.2. Съществува риск от подземно изтичане през напукания водоносен хоризонт.
5.3. При евентуален пробив на стената на хвостохранилището приблизително 10 милиона m³ хвост могат да достигнат гръцката територия.
5.4. Възможни са екологични въздействия върху зоните Натура 2000 и свързаните видове.
5.5. Проектирането трябва да съответства на документа за Най-добри налични техники (BAT).
Необходима е разширена оценка на кумулативните въздействия от други минни проекти в Източните Родопи.
Следва да се оцени радиологичният риск, свързан с близостта до старото ураново находище Планинец.
Необходима е допълнителна оценка по чл. 6(3) от Директива 92/43/ЕИО относно зоните Натура 2000 в Гърция.
Предложената система за мониторинг се счита за недостатъчна по отношение на
трансграничния контрол.
9.1. Необходимо е изграждане на мрежа за мониторинг както на българска, така и на гръцка територия.
9.2. Трябва да се извършва мониторинг на повърхностните и подземните води поне 30 години след закриване на проекта.
9.3. Следва да се следи атмосферният въздух, включително PM10, PM2.5, тежки метали и радон.
9.4. Трябва да бъде въведена процедура за уведомяване на гръцките власти при превишаване на определени показатели.
9.5. Всички данни от мониторинга трябва да бъдат публично достъпни.
Предвижда се използване на вода от хвостохранилището за оросяване и потискане на прах.
Следва да се провери коректността на използвания речен басейн в оценката.
В ОВОС не са открити разпоредби за финансова гаранция и застраховка за трансгранични екологични щети.“