Д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, припомни в ефира на „БНР“, че още в началото на реформата е било заложено здравната вноска да нараства периодично, докато достигне над 12%. В момента тя е 8 на сто. Макар с времето това да е било забравено, той подчерта, че Лекарският съюз ще продължава да го напомня.
Здравноосигурителната вноска се изчислява като процент от дохода, върху който се дължат вноски, и се определя всяка година със Закона за бюджета на НЗОК. За 2025 г. този процент е 8%, разпределен в съотношение 60:40 между осигуряващ и осигурен — съответно 4,8% и 3,2%. При самоосигуряващите се лицa вноската се поема изцяло от тях.
Д-р Брънзалов посочи още, че при достигане на предвидения по-висок процент, в системата на здравеопазването няма да има нужда от доплащания.
Медиците настояват за повишаване на здравната вноска и гарантиране на пълното ѝ внасяне от страна на държавата, увеличаване на процента от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване, както и за изграждане на дългосрочна национална стратегия за устойчиво финансиране и развитие на здравната система.
„Детското здравеопазване е приоритет. Продължава да се наблюдава все по-малък интерес за специализации по педиатрия. Затова сме дали приоритет както в първичната извънболнична помощ, така и в специализираната извънболнична помощ“, заяви Брънзалов. По думите му педиатрите ще получават малко по-голяма сума за първичен и вторичен преглед в сравнение с останалите специалности.
Сложен е акцент и върху наблюдението на пациентите с хронични незаразни заболявания – т.нар. диспансеризация, с цел намаляване на хоспитализациите и осигуряване на по-добра грижа от страна на системата. При медико-диагностичните дейности акцентът е върху повишаване на цените в образната диагностика.
По отношение на болничната помощ увеличението на бюджета е само с 240 милиона лева спрямо заплатените средства през миналата година. За съжаление, няма никакво увеличение на цените на клиничните пътеки.
С анекса към Националния рамков договор се въвежда есемес или вайбър известяване – информиране за оказано лечение на пациентите.
„Становището на БЛС е, че това е недостатъчно. Пациентът трябва активно да участва в контрола – не просто да бъде известяван, а да верифицира, че получава здравна грижа в лечебно заведение“, обясни д-р Брънзалов.
По думите му, контролните органи проявяват абсолютна резистентност към това предложение.
„По-удобно политически е да се говори, че лекарите точат Касата. Когато има лоши практики, те подлежат на контрол. Българските политици не се грижат адекватно за здравето на българския народ“, допълни той.
Според председателя на БЛС, немалка част от клиничните пътеки могат да се трансформират в амбулаторни процедури и да се извършват в извънболничната помощ. За това обаче е необходимо да се направи промяна в нормативната уредба.
„Всичко е въпрос на точни алгоритми, но с този бюджет, с който разполагаме в момента, съм много скептичен относно осъществяването на каквато и да е политика в болничната помощ“, заяви той.
На извънредния събор на Българския лекарски съюз, делегатите дадоха мандат на Управителния съвет за подписване на анекс към Националния рамков договор за медицински дейности 2023–2025 г.
Присъединете се към нашия Телеграм
Внимание! Очакват се екстремни температури това лято в Старозагорска, Русенска и Пловдивска области!
