Северна Корея е провела тестове с нова крилата ракета с голям обсег, способна да удари голяма част от Япония, съобщиха държавните медии по-рано днес. Тестовете, проведени през уикенда, са показали, че тези ракети могат да изминат разстояние от порядъка на 1500 км (930 мили), според данни на Корейската централна информационна агенция.
Понастоящем използването на въпросните ракети не нарушава резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, макар че в миналото това е било придружено със строги санкции срещу Северна Корея. Тревожното в случая е, че страната все още е в състояние да разработва опасни оръжия въпреки недостига на храна и икономическата криза, които царят в нея.
Тестовете са от „стратегическо значение“ като мярка за възпиране на потенциални врагове, която цели да гарантира сигурността на Северна Корея и да държи на стабилно разстояние военните маневри на вражеските сили, предаде Корейската централна информационна агенция.
Според анализатора от Северна Корея, Анкит Панда, това е първата крилата ракета с толкова голям обсег в страната, която вероятно е снабдена с ядрена бойна глава. Съгласно санкциите на Съвета за сигурност на ООН на Северна Корея е забранено да тества балистични ракети. Съветът счита, че те са по-заплашителни от крилатите ракети, тъй като те могат да поемат по-големи и по-мощни товари, а освен това много по-голям обсег и летят по-бързо. Балистичната ракета се задвижва от ракетен двигател и следва балистична траектория, подобна на дъга, докато крилата ракета се задвижва от реактивен двигател и лети на по-ниска височина.
Генералният секретар на кабинета на министрите на Япония Кацунобу Като заяви, че „Япония има сериозни притеснения“ по този въпрос и в момента работи съвместно със САЩ и Южна Корея в посока анализиране и контрол на решението на Северна Корея.
Американската армия също реагира предпазливо на новината, заявявайки, че тестването показва, че Северна Корея „продължава да се фокусира върху разработването на военната си програма и заплахите, които те представляват за нейните съседи и международната общност„. Представител на военните сили на САЩ обяви още, че ангажиментът на САЩ за защита на съюзниците им – Южна Корея и Япония „остава непоклатим„.
По-късно тази седмица предстои да се срещнат високопоставени служители от трите държави, за да обсъдят процеса по денуклеаризация на Северна Корея.
Междувременно информационна агенция „Yonhap“ предаде, че военните сили на Южна Корея, заедно разузнавателните сили на САЩ, извършват задълбочен анализ на новите ракети.
През март Северна Корея се противопостави на международните санкции, като тества балистични ракети, което предизвика вълна от критики от страна на САЩ, Япония и Южна Корея. Последното изстрелване беше осъществено няколко дни след като в Пхенян се проведе намален военен парад по повод 73-ата годишнина от основаването на комунистическата държава. По време на тестовете не бяха използвани големи балистични ракети, но на кадри от операцията, се виждат лица, носещи защитно облекло. Това вероятно е знак, че в страната са били организирани специални сили с цел предотвратяване на разпространението на COVID-19.
Данни, публикувани на 19 август тази година, показват, че Северна Корея не е регистрирала случаи на заразени с COVID-19, обяви Световната здравна организация (СЗО), въпреки че критиците твърдят, че това е малко вероятно. Страната затвори границите си през януари 2020 г., за да спре разпространението на вируса, в резултат на което търговията с най-големия й икономически съюзник Китай пострада сериозно. Малко след това лидерът Ким Чен-Ун призна, че азиатската нация е изправена пред недостиг на храна, което беше потвърдено и от доклади, изготвени от организации, предоставящи помощ на страни с икономическите проблеми и продоволствени кризи.
Въпреки тревожната ситуация в Северна Корея, ядрените планове на Пхенян, изглежда не са повлияни негативно. Миналия месец Международната агенция по атомна енергетика на ООН разкри, че страната е рестартирала дейността на реактор, който може да произвежда плутоний за ядрени оръжия. Контролният орган определи този ход като „силно тревожна“ развръзка.
