По-рано днес съдът в управлявания от военните Мианмар е признал свалената лидерка на страната Аун Сан Су Чи за виновна по обвинение в корупция и я е осъдил на седем години затвор, съобщи служител на съдебната администрация, цитиран от „APNews“. Това е последното от поредицата наказателни дела срещу нея. Сега обвиняемата трябва да излежи общо 33 години в затвора. Присъдата беше наложена след поредица от политически мотивирани съдебни преследвания, които са често срещано явление в страната, откакто армията свали избраното от Су Чи правителство през февруари 2021 г.
Делото, което приключи днес, включваше 5 престъпления в рамките на антикорупционния закон. На Су Чи вече са наложени и предишни присъди по 7 други обвинения в корупция, всяко от които се наказва с до 15 години лишаване от свобода и глоба. 77-годишната бивша лидерка е осъдена и за няколко други престъпления, включително за незаконен внос и притежание на уоки-токита, нарушаване на разпоредбите, наложени заради COVID-19, нарушаване на закона за служебните тайни на страната, подстрекателство към бунт и изборни измами. Предишните ѝ обвинения се наказват с общо 26 години лишаване от свобода.
Поддръжниците на Су Чи и независими анализатори твърдят, че многобройните обвинения срещу нея и нейните съюзници са опит да се узакони завземането на властта от военните сили, като същевременно тя бъде елиминирана от политиката преди изборите, които обещаваше да проведе през 2023 г. В петте обвинения в корупция, постановени днес, за Су Чи се твърди, че е злоупотребила със служебното си положение и е причинила загуба на държавни средства, като е пропуснала да спази финансовите разпоредби при даването на разрешение на Уин Миат Айе, член на кабинета в бившето ѝ правителство, да наеме, купи и поддържа хеликоптер. Самият Уин Мийт, в момента е подсъдим по същото дело.
Присъдата, произнесена днес в специално построената за целта съдебна зала в главния затвор в покрайнините на столицата Найпитау, беше оповестена от служител на съдебната администрация, който настоя за анонимност поради опасения да не бъде наказан от властите. По негово думи съдебният процес е бил недостъпен за медии, дипломати и зрители, а на адвокатите ѝ е било забранено да говорят за него със заповед за забрана. Служителят разкри, че Су Чи е получила присъди от по три години за всяко от четирите обвинения, които трябва да бъдат изтърпени едновременно, както и четири години за обвинението, свързано с покупката на хеликоптера – общо седем години. Уин Миат Айе е получил същите присъди.
Понастоящем Су Чи се намира в новопостроена отделна сграда в затвора в Найпитау, близо до сградата на съда, където се е провел процесът срещу нея, заедно с три полицейски служителки, чието задължение е да ѝ помагат. Предоставянето на достъп до Су Чи е приоритетно искане на многобройните международни критици на военните управници на Мианмар, които са подложени на дипломатически и политически санкции заради нарушенията на човешките права и потискането на демокрацията. Су Чи, дъщеря на загиналия герой, борещ се за независимостта на Мианмар генерал Аун Сан, прекара почти 15 години като политически затворник под домашен арест между 1989 и 2010 г. Твърдата ѝ позиция срещу военното управление в Мианмар я превърна в символ на ненасилствената борба за демокрация и ѝ донесе Нобелова награда за мир през 1991 г. Нейната партия „Национална лига за демокрация“ дойде на власт, след като с лекота спечели парламентарните избори през 2015 г., въвеждайки истинско гражданско правителство за първи път след военния преврат през 1962 г. След идването си на власт обаче Су Чи беше критикувана остро, че проявява уважение към военните сили, като същевременно игнорира жестокостите, за които те са достоверно обвинени, че са извършили през 2017 г., а именно репресии срещу мюсюлманското малцинство рохинги. Нейната партия отново спечели убедителна победа на изборите през 2020 г., но по-малко от три месеца след това избраните депутати не бяха допуснати да заемат местата си в парламента, а високопоставени членове на правителството и партията ѝ бяха задържани.
Армията заяви, че е предприела действия, тъй като на изборите през 2020 г. са били извършени масови измами при гласуването, но независимите експерти, следящи изборния процес, не откриха сериозни нарушения. Завземането на властта от армията през 2021 г. предизвика широкомащабни мирни протести, които силите за сигурност се опитаха да потушат със смъртоносни средства. Малко след това протестите бързо прераснаха във въоръжена съпротива.
