Всяка предизборна кампания е тест не само за кандидатите, но и за институциите, които трябва да гарантират честността на вота. Когато обаче правилата започнат да се прилагат избирателно, въпросът вече не е дали има нарушение, а кого обслужва институцията. Точно такъв е случаят с опита на Районната избирателна комисия (РИК) да забрани на „Антикорупционния блок“ да използва лика и името на своя съосновател – Иван Христанов.
Това, че Иван Христанов е съосновател на „Антикорупционния блок“ е факт, който нито една комисия не може да промени. Въпреки това, Районната избирателна комисия (РИК) наложи забрана за използването на неговия лик в материалите на Блока с аргумент – „Непозволена агитация“.
След съдебна битка, съдът отмени тази абсурдна забрана, потвърждавайки очевидното: правото на една политическа формация да се идентифицира със своите създатели е неприкосновено. Решението на съда вече е факт – забраната на РИК е отменена и обявена за неоснователна. Но горчивият вкус от институционалната бухалка остава, защото справедливостта възтържествува едва в самия край на кампанията.
Още по-съществено е, че съдът отхвърля един от основните аргументи на РИК – че чрез образа на действащ министър се използва „публичен административен ресурс“. В решението на съда изрично се казва, че: „Ликът на министър не е публичен административен ресурс“.
Партийните назначената комисията е стигнали дотам, че се опитват да „национализират“ лицето на съоснователя на блока за да забранят показването му. Държавният ресурс са служебните коли и бюджетите, с които злоупотребяват други, а не нечие лице на плакат.
Опитът да бъде прекъсната връзката между Иван Христанов и „Антикорупционния блок“ разкрива, колко лесно институционални решения могат да се превърнат в инструмент за политическо влияние.
С решението си Административният съд в Бургас ясно заявява: самото изобразяване на Иван Христанов като съосновател не представлява непозволява агитация. Съдът подчертава, че биографичният факт не е агитация. Още повече – в Изборния кодекс няма забрана политическите формации да представят своите съоснователи и лидери.
В този контекст ограничаването на връзката между Иван Христанов и „Антикорупционния блок“ трудно може да бъде възприето като неутрално прилагане на закона, защото когато погледнем към решенията на същата Района избирателна комисия се вижда различно отношение по сходни казуси. Кметът на града открито участва в кампанията на ГЕРБ, позирайки директно с техния изборен номер. Какво реши същият този състав на РИК за него? Че няма нарушение. Институциите останаха слепи за тази агитация на човек на висша държавна/общинска длъжност, обвързан с конкретна партия и номер на бюлетина и участващ в партийни събития.
В същото време, отношението към Иван Христанов беше коренно различно. Той няма изборен номер. Не участва в партийни събития и митинги. Единственото послание на „Антикорупционния блок“ беше чисто фактологично: Иван Христанов е съосновател на формацията. За РИК обаче самото споменаване на името му и показването на лика му се оказаха „непозволена агитация“, достатъчна за налагане на незабавна забрана.
Този казус е много повече от просто юридически спор. Той е диагноза за състоянието на изборния ни процес. Когато институциите използват двойни стандарти, за да толерират едни (дори когато агитират с номера на бюлетини) и да заглушават други (само защото споменават името на своя съосновател). Това е ясен знак, че „Антикорупционният блок“ е припознат като реална заплаха. И че името на Иван Христанов продължава да предизвиква страх у онези, които разчитат на мълчанието, за да запазят позициите си и схемите си.
Кой се страхува от „Антикорупционния блок“?
От „Антикорупционния блок“ коментират, че „Административната бухалка може да забави истината, но не може да я заличи. Съдът призна правото ни, но моралната присъда трябва да дадат избирателите. Опитът да се скрие единството на Иван Христанов с „Антикорупционния блок“ е най-голямото признание за силата на това обединение и действията, които правят неговите представители“.
В крайна сметка съдът се произнесе категорично, отменяйки забраната на РИК и доказвайки правотата на „Антикорупционния блок“. Решението на магистратите потвърждава това, което беше ясно от самото начало – че споменаването на един съосновател не е престъпление, а легитимно право на формацията. Истината не е нарушение на „добрите нрави“. Съдът изрично постановява, че изписването на факта „Иван Христанов – съосновател на Антикорупционен блок“ е просто биографичен факт. Административният съд в Бургас е категоричен: Иван Христанов има пълното право да стои с лицето си до „Антикорупционния блок“.
Но победата е с горчив привкус. Решението на съда идва в края на предизборната кампания, когато щетите вече са нанесени.
Съдът отсъди законът е спазен: няма нарушение и потвърждава ясно, че посланията на Антикорупционния блок са абсолютно легални. „Антикорупционният блок“ е играл изцяло по правилата на закона. Проблемът не е бил в закона, а в страха на контролните органи от самото присъствие на Иван Христанов в публичното пространство.
Когато се опиташ да скриеш едно лице, го правиш по-разпознаваемо. Когато се опиташ да прекъснеш една връзка, я затвърждаваш. И когато една кауза срещне съпротива, тя започва да изглежда още по-необходима. Затова днес връзката между Иван Христанов и „Антикорупционния блок“ не просто съществува.
Тя е потвърдена – и политически, и съдебно.
И най-вече – в съзнанието на хората.
Присъединете се към нашия Телеграм
Натискът срещу Венелин Ташев се увеличава: Събарят козирката преди съдебното решение
