С нарастването на напрежението между Иран и талибаните, афганистанските мигранти са изтикани в ъгъла

0
94
Афганистанка
Афганистанка. Снимка: Pixabay

Активист е бил убит от членове на талибаните. След това на съпругата му Захра Хюсейни е била предложена следната сделка:

„Омъжи се за един от нас и ще бъдеш в безопасност.“

31-годишната Хюсейни е решила да избяга. През ивици от беззаконни равнини тя и двете ѝ малки деца изминават километри пеша, с мотоциклет и камион, докато стигатдо Иран, пише „Асошиейтед прес“.

Тъй като Афганистан потъна в икономическа криза, след като Съединените щати изтеглиха войските си и талибаните завзеха властта, дългата 960 километра (572 мили) граница с Иран се превърна в спасителен пояс за афганистанците, които се струпаха в пикапите на контрабандистите в отчаяно търсене на пари и работа. Но през последните седмици пресичането на пустинята, дълго време опасно кътче на света, се превърна в нарастващ източник на напрежение, тъй като около 5000 афганистанци го пресичат всеки ден, а съседите – някогашни врагове, с които търгуват с гориво, споделят вода и имат измъчена история – навигират във все по-мощна връзка.

През последните седмици избухнаха схватки между талибаните и иранските гранични служители. Афганистанци в три града се обединиха срещу Иран. Демонстранти хвърляха камъни и палиха пред иранско консулство. Смъртоносно пронизване с нож, за което се твърди, че е извършено от афганистански мигрант, в най-свещения ирански храм предизвика ударни вълни в страната. Политическите анализатори казват, че дори и двете нации да не искат ескалация, дълготлеещите враждебни действия рискуват да излязат извън контрол. Андрю Уоткинс, старши експерт по Афганистан в Института за мир на Съединените щати, коментира случващото се така:

„Имате една от най-тежко тлеещите бежански кризи в света, която просто протича с ежедневен темп и историческа вражда. Ще се случат земетресения.“

Опасностите са лични за афганистанците, които преминават границата, като Хюсейни. След превземането на властта от талибаните Иран ескалира депортирането на афганистански мигранти, според миграционната агенция на ООН, предупреждавайки, че засегнатата от санкциите икономика не може да се справи с притока на бежанци.

През първите 3 месеца на тази година депортациите на Иран скачаха с 60% всеки месец, съобщи Ашли Карл, заместник-началник на мисията на агенцията в Афганистан. Много от 251 000, завърнали се от Иран тази година, носят раните и белезите от тежкото пътуване, преживели автомобилни катастрофи, изстрели и други мъки, разказа той.

35-годишната Рошангол Хакими, която бяга в Иран след превземането на талибаните, сподели, че контрабандистите са държали нея и 9-годишната ѝ дъщеря като заложници повече от седмица, докато роднините ѝ не платят откуп.

„Мислех си – ще ни хранят със замърсена вода и твърд, остарял хляб“, разказа тя – „Умирахме.“

Щастливците кацат в бъркотията на Техеран, притискайки се в мокрите и претъпкани улички. Според Иран най-малко един милион афганистанци са потърсили убежище в страната през последните 8 месеца.

Подобно на мнозина, Хюсейни живее в правно убежище, уязвимо от тормоз и експлоатация. Шефът ѝ в шивашкия магазин отказва да ѝ плати заплатата. Нейният хазяин заплашва да я изгони. Тя едва успява да събере достатъчно пари, за да изхрани децата си.

„Нямаме нищо и къде да отидем“, сподели тя от тясна стая в южен Техеран, обзаведена само с дарен газов нагревател, столове и няколко велурени одеяла. С пристигането на повече афганистанци помагането им става по-трудно. Говорителят на иранското външно министерство Саид Хатибзаде се оплаква миналия месец, че „вълните от разселени афганистанци не могат да продължат към Иран“, защото „капацитетите на Иран са ограничени“. Младежката безработица в Иран е над 23%. Иранската валута, риалът, се е свила до по-малко от 50% от стойността си от 2018 г. Базираният в Техеран политически анализатор Реа Гобейшави заяви за нарастващите търкания между афганистанци и иранци:

„Най-голямото предизвикателство е, че Иран не е готов за новата ситуация на бежанци.“

Иран стана все по-тревожен, след като поредица от кървави атаки в Афганистан, насочени към малцинствените хазарски шиити в страната, ясно показва, че екстремистките заплахи се разпространяват въпреки обещанията на талибаните да осигурят сигурност.

„Има съобщения, че някои екстремисти влизат лесно в Иран с бежанци“, категоричен е Абас Хусейни, виден афганистански журналист в Техеран, описвайки нарастващата параноя в Иран.

Миналия месец най-свещеният шиитски храм в Иран в североизточния град Машхад се превърна в сцена на касапница, когато нападател намушка трима духовници, убивайки двама – рядък акт на насилие в комплекса. Нападателят беше идентифициран в медиите като афганистанец с узбекска етническа принадлежност.

През следващите дни серия от видеоклипове, агитиращи срещу афганистанските бежанци, заляха иранските социални медии. Невъзможни за автентичност, зърнестите клипове – кадри, показващи иранците да обиждат и бият афганистанци – бяха отхвърлени като подвеждащи в Иран, но в Афганистан доминираха в заглавията, които предизвикаха обществения гняв.

Демонстранти нападнаха с камъни иранското консулство в западния град Херат и протестираха пред иранското посолство в Кабул. „Спрете да убивате афганистанци“, призоваха протестиращите в афганистанската столица. „Смърт на Иран“, скандираха тълпи в Херат и югоизточната провинция Хост. Иран спря всичките си дипломатически мисии в Афганистан за 10 дни.

Дори когато портата на консулството му тлееше, специалният пратеник на Иран за Афганистан се отклони. Хасан Каземи Куми обвини ескалиращото напрежение върху неясен „враг“, който се стреми да подкопае отношенията между нациите. Афганистанският външен министър Амир Хан Мутаки изрази загрижеността си пред иранския посланик. Мутаки беше цитиран със следните думи:

„Лошото третиране на афганистански бежанци в Иран се отразява неблагоприятно на отношенията между двете страни… позволявайки на антагонистите да заговорничат.“

Внимателният му тон издава размирна история.

През 1998 г. Иран едва не влезе във война срещу талибаните, след като 10 негови дипломати бяха убити, когато консулството им беше щурмувано в северния град Мазар-е-Шариф. След водената от САЩ инвазия обаче шиитските лидери на Техеран станаха предпазливи от американското военно присъствие на прага си и заеха по-прагматична позиция към сунитската групировка.

Сега, казват анализатори, когато и двете нации са откъснати от глобалната банкова система и гладуват заради липса на пари, те са започнали да зависят една от друга. Нито един от двамата не иска да види напрежението още повече. Санам Вакил, заместник-директор на програмата на Chatham House за Близкия изток и Северна Африка, коментира:

„Чрез съседите Иран може да налага санкции, да разменя валута, бартер и да поддържа икономиката си жива.“

Но съседите едва не се сблъскаха миналата седмица, когато талибанската охрана се опита да проправи нов път през границата. Иранските охранители бяха в повишена бойна готовност. Жизненоважното кръстовище затвори.

Осъзнавайки залога, страните енергично следват дипломация. Миналата седмица Хатибзаде обеща, че Техеран ще акредитира талибански дипломати за първи път, за да помогне за обработката на планините от консулски дела. Служители на талибаните посетиха столицата, за да обсъдят отношението на Иран към афганистанските бежанци.

Много от тези бежанци, бягащи от репресиите и нищетата в Афганистан, таят скромни мечти: да се измъкнат като строителни работници, фабрични работници и земеделци в Иран. Други, като 9-годишната дъщеря на Хакими Ясмин, се надяват да продължат към Европа. Тя фантазира за Германия. Баща ѝ, полицай, убит от талибаните в провинция Логар, ѝ внушил значението на образованието, сподели самата тя. От порутения апартамент в Техеран момичето каза за медията:

„Не искаме да имаме лошо бъдеще. Искаме да станем грамотни хора, като баща ми.“

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments