Европейският съюз планира пълно прекратяване на вноса на руски газ до края на 2027 г. като част от усилията си да ограничи енергийната зависимост от Кремъл, предава „POLITICO“. Но Турция – ключова транзитна страна на границата на ЕС – отказва да се включи в инициативата, отваряйки потенциална „вратичка“, през която руският газ може да продължи да навлиза в Европа дори след въвеждането на забраната.
Анкара: Не сме длъжни да следваме ЕС
В изявление до POLITICO турското външно министерство заяви, че не подкрепя едностранни санкции и прилага само онези, одобрени от Съвета за сигурност на ООН. По тази причина Турция няма да участва в усилията за ограничаване на руския газ, което поставя под съмнение ефективността на новите регулации на ЕС.
Проблемът със следенето на произхода на газа
Брюксел възнамерява да въведе по-строг мониторинг на газовите доставки, включително изисквания към вносителите да предоставят документи, доказващи произхода на горивото. Но в реалността проследяването на природен газ е изключително трудно – молекулите не носят етикет за произход, а договорите за доставка често са поверителни и включват множество посредници.
Турция не е член на ЕС и не е юридически обвързана с новите изисквания. Това означава, че ако не предостави необходимата информация, е почти невъзможно да се определи дали руският газ достига до пазара на ЕС чрез нейна територия.
Странджа и Кипи – потенциалните „слаби места“ на Европа
Две основни трансгранични връзки – Странджа-Малкочлар (между България и Турция) и Кипи (между Турция и Гърция) – са определени като високорискови входни точки. През тях през 2023 г. са внесени 1,9 млрд. куб. м газ, но експертите прогнозират, че тази цифра може да достигне 5,4 млрд. куб. м.
Сделка между българската компания „Булгаргаз“ и турския държавен доставчик „Боташ“ от 2023 г. позволява на България да получава втечнен природен газ чрез турски терминали. Но според енергийния анализатор Аура Сабадуш ЕС не може да е сигурен, че газът, получен на границата, е същият, който е доставен в Турция – и дали той не е „смесен“ с руски доставки.
ЕС без контрол върху Турция
„ЕС няма юрисдикция върху турските митници или правителствени институции – не може да направи проверка на място“, предупреждава Сабадуш. Според нея съществува висока вероятност Анкара да манипулира митническите документи, както вече е подозирана с руските доставки на петрол.
Въпреки уверенията на „Булгаргаз“, че проследява произхода на газовите потоци, експертите са скептични, че документите могат да отразят реалността. Особено при положение, че данните се предоставят от Турция, чиято позиция към ЕС в момента е напрегната.
Политическо противопоставяне и възможни стимули
В лицето на отказа на Турция да сътрудничи, Брюксел обмисля политически „подсладители“ – като подновяване на замразените преговори за енергийно сътрудничество или деблокиране на средства от Европейската инвестиционна банка за зелени проекти. Анкара заявява, че е готова за диалог, но само ако ЕС прояви „реципрочна ангажираност“.
Вместо заключение: Игра на котка и мишка
Три години след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, ЕС все още се бори да прекрати своята зависимост от руската енергия. Нежеланието на Турция да съдейства може да обезсмисли усилията на Брюксел, превръщайки газа на Путин в „невидим гост“ на европейския енергиен пазар.
Присъединете се към нашия Телеграм
Магнитни бури на 9 август 2025 г.: Как ще ни засегне космическото време
