Тъй като изборът е бил смърт или куршум в крака, Евгени е избрал куршума, пишe “Associated Press”. Награден като герой от войната на Русия срещу Украйна, мъжът съветва своя приятел и колега военнослужещ да се прицелва внимателно, когато стреля по врага и да избягва костите. Последвалата болка от тежката травма е цената, която Евгени плаща за това, че е останал жив. Подобно на хиляди други руски военнослужещи, по-късно той е избрал да напусне армията.
„Шегувам се, че сам съм си дарил живот. Когато жената ражда дете, тя изпитва много силна болка и дава нов живот. Подарих си нов живот, след като преживях много силна болка“, разказва бившият военнослужещ.
Евгени си спомня, че трудно е успял да излезе от окопите и да оцелее, но новият живот, който е открил, не е това, на което се е надявал.
Екип на “Associated Press” разговаря с петима офицери и един военнослужещ от по-нисък ранг, които са дезертирали от руската армия. Срещу всички тях са заведени наказателни дела в Русия, където ги грозят 10 или повече години затвор. Всеки от тях споделя, че е очаквал да намери подкрепа от страна на Запада, но това така и не се е случило. Вместо това всички, с изключение на един, сега са принудени да живеят в страх и анонимност. Това се дължи на факта, че за западните държави, които се сблъскват с огромната и нарастваща руска диаспора, руските военнослужещи представляват особен повод за тревога, тъй като изниква въпроса дали те трябва да бъдат възприети като шпиони, военни престъпници, или просто герои?
След пълномащабната инвазия, предприета от Русия в Украйна, броят на молбите за убежище, подадени от руски граждани, нарасна, особено напоследък, но малцина от тях получават исканата сигурност и закрила извън родината си. Политиците на редица европейски държави са силно разединени по въпроса дали да разглеждат руските граждани в изгнание като потенциално полезни фигури или като риск за националната сигурност.
Андрюс Кубилюс, бивш министър-председател на Литва, който понастоящем е член на Европейския парламент, твърди, че подпомагането на руснаци, които се противопоставят на Владимир Путин, е в стратегически интерес на Запада. По негови думи наличието на по-малко руски войници на фронта, означава по-слаба армия.
„Да не се вярва в руската демокрация е грешка. Да се твърди, че всички руснаци са виновни, е грешка“, изтъкна още той.
Всички интервюирани войници в изгнание, с изключение на един, са говорили с медията при условие за анонимност, тъй като се страхуват от депортиране и преследване на тях и семействата им. Екипът на “Associated Press” успя да прегледа задълбочено юридически документи, включително досиета по наказателни дела, руски публични регистри и военни документи за самоличност, както и снимки и видеоклипове, за да провери истинността на техните разкази, но в крайна сметка се оказа невъзможно да се потвърди независимо всеки един детайл.
Независимата руска медия „Mediazona“ е документирала повече от 7300 дела в руските съдилища срещу военнослужещи, които са напуснали страната от септември 2022 г. насам. Броят на делата за дезертьорство – най-тежкото обвинение в редиците на армията, се е повишил шест пъти през изминалата година. Рекорден брой хора, които искат да напуснат руската армия – над 500 през първите два месеца на тази година са се свързвали с „Idite Lesom“, група, ръководена от руски активисти в Грузия. Според ръководителя на групата Григорий Свердлин миналата пролет само 3% от заявленията за помощ са били подадени от войници, които искат да напуснат, а през януари те са били повече от една трета. Броят на известните дезертьори все още да е сравнително малък в сравнение с общата численост на руските войски, но е показател за духа и нагласите, които витаят сред членовете на армията.
„Очевидно е, че руската пропаганда се опитва да ни пробута историята, че цяла Русия подкрепя Путин и неговата война, но това не е вярно,“, казва Свердлин.
Въпросът сега е къде могат да отидат те? Германски високопоставени лица заявиха, че руснаците, които бягат от военна служба в страната си, могат да потърсят закрила в Германия, а миналото лято френски съд постанови, че руснаците, които отказват да се бият срещу Украйна, могат да поискат статут на бежанци. На практика обаче се оказва трудно за дезертьорите, повечето от които имат паспорти, позволяващи пътуване само в рамките на няколко бивши съветски държави, да получат убежище, твърдят адвокати, активисти и представители на военните сили.
