Една изоставена арменска текстилна фабрика се е превърнала в убежище за художници и други емигранти от Русия, Иран и Украйна, чийто живот се е преобърнал заради война или политически сътресения, пише „Агенция Ройтерс“.
Изоставените работилници, в които някога са се произвеждали съветски трикотажни изделия, са превърнати в творческо пространство за художници, кукловоди и фотографи – начинание, което помага за съживяването на един западнал град.
Стартирал през 2022 г., проектът се нарича Абастан – „подслон“ на арменски – и е отворен за участници и гости от цял свят. Полина Иванова, съосновател на „Абастан“, разказва, че местните жители на северния арменски град Туманян първоначално са били озадачени от непознатите сред тях.
„Мисля, че за много хора това беше наистина неразбираемо: кои са тези хора? Защо са тук?…“
„И бавно, понякога чрез публични събития като театрални представления, понякога чрез лични отношения, ние опознаваме хората и те опознават нас.“
Аргавана Маджд, художничка от Иран, обяснява, че намира атмосферата в Абастан за „по-свободна“ и че е по-лесно да се установят лични контакти. След като Маджд напуска Иран, страната е разтърсена от протести заради смъртта на млада жена – Махса Амини, в полицейски арест, а тя заяви, че няма намерение да се връща.
Бягство от лошите новини
Торфех Екхласи, производител на кукли, също от Иран, изтъква, че там се е чувствала „напълно парализирана от лошите новини“ атмосфера, „но тук всички хора са толкова живи“.
Данил, софтуерен инженер от руския град Перм, разказва, че е заминал, след като миналата година президентът Владимир Путин е призовал 300 000 мъже да се бият във войната в Украйна. Той разказва:
„Просто не бях съгласен с политическия дневен ред в страната и сметнах, че е опасно да остана в Русия предвид възгледите ми.“
Абастан е създаден като благотворителна организация със средства от американско-арменски филантроп, който е пожелал да остане анонимен. Когато журналисти от Ройтерс го посетиха миналия месец, там пребиваваха няколко десетки души – трима иранци, двама украинци, арменец, грузинец и останалите от Русия. Някои от тях живеят от спестявания или пари от роднини, други продават изкуството си или работят онлайн – макар че един руснак заяви, че този източник на доходи е пресъхнал. Данил споделя:
„Отначало работех дистанционно. След това от фирмата ми казаха, че не е желателно служителите да работят от чужбина, затова ме наеха отново като фрийлансър. Оттогава все още не съм получил никаква заплата.“
Тимофей Московкин, руснак, който сега работи в кафене, финансирано от благотворителната организация, признава, че местните хора в Туманян, градче с население около 1000 души, са се отнесли топло към него. Той повтръдо:
„Въпреки общия контекст на случващото се в света и с Русия, хората тук все още са много гостоприемни. Чувствам се добре тук.“
Арарат, местен арменец, който отказва да назове фамилията си, казва, че художественото предприятие е донесло радост на място, което е било свидетел на затваряне на фабрики, безработица и емиграция след разпадането на Съветския съюз през 90-те години. Една вечер той и съпругата му минавали покрай фабриката. Мъжът си спомня:
„Погледнахме и видяхме, че светлините са запалени, беше красиво, имаше музика и млади хора, които танцуваха.“
