След изборите във Великобритания, много мои съграждани, главно устроени в София около СИНЯ и ЗЕЛЕНА зона, но с минимум една баба или дядо от провинцията, жалят съдбата ѝ.
Прочетох емоционални излияния за страната на Шекспир, кралските каляски и Ъръл грея, която сега ще потъне в облаци от скудоумие. Много сълзи се проляха от българска страна за съдбата на „любимата им Англия“, която „вече никога няма да бъде същата“ и „родината на Бийтълс си отива завинаги“.
И малко се озадачих. Защо винаги говорим за Бийтълс, а никога за Систърс ъф Мърси?
Ние, от своя страна, сме страната на Щурците и Сигнал. Чаят ни е от мента и така и не спряхме да го наричаме чай, а той чай не е. И мляко не му слагаме, защото, вие знаете, че млякото се слага, за да пази порцелана, а ние столетия не сме го имали този проблем поради липса на порцелан.
Вместо BBC, си имаме други медии (ето, вижте колко съм политически коректна) и други журналисти. И други писатели, музиканти, художници, поети и брутен вътрешен продукт, както и други проблеми като цяло.
Та, предлагам да не ги мислим засега англичаните и да не се страхуваме, че принцовете им ще се затараляскат опърпани и възкачени на талиги, направени от буре.
Много е смешно да състрадаваме хората от страната на Вивиан Уестууд за свободния им избор, когато нас до скоро ни управляваше Тодор Живков, а внучката му ни облича.
Единствена грижа на хората от страната на „Бургас и морето“, „Фондацията“, „Фермата“, „Откраднат живот“ и „Южна пролет“ би трябвало да е съдбата на техните сънародници, които са напуснали България, за да идат във Великобритания и в момента са готови на всичко, за да останат, макар страната да потъва в облаци от скудоумие, но вероятно ще им бъде по-трудно.
Тях единствено ги мисля, защото са работили много, устроили са се и имат семейства и деца, а някои дори имоти. Дано успеят да се справят.
А иначе, скъпи мои интелигентни приятели, притеснени за страната на Куийн, искам да ви оповестя, че Маргарита Хранова съвсем скоро спечели Фестивала за поп и рок песен „София 2019“. Втора награда е за Пенко Богданов в дует с Петя Буюклиева.
Ще си позволя цитат:
„Журито от доказани композитори и поети, както и представители на медиите, гласуваше на живо пред публиката и изпълнителите.“
Cheers.
