Разказ на една жена с COVID-19: Българският гражданин е подложен на здравен геноцид

0
278
Линейка
Линейка. Снимка: Архив

„Гневна съм, но искам да благодаря на Спешна помощ, че въпреки всичко намират начин да те успокоят по телефона, но те са абсолютно безпомощни.“

Това коментира за „БНР“ Боряна Николова от София, която от 11 дни със семейството си се намират на домашно лечение, след като са се заразили с COVID-19. Тя сподели, че въпреки ясната симптоматика за вируса, не са се тествали с PCR, но с общопрактикуващият им лекар са решили тя, съпругът й и дъщеря им да се лекуват вкъщи и да пият антибиотици.

„Човешката логика е да останеш вкъщи и да пазиш другите, вместо да отидеш на опашка и да чакаш с други хора, които може да не са толкова болни, колкото теб.“

На деветия ден обаче състоянието на мъжа й се е влошило и фамилният им лекар препоръчал той да постъпи в болница. Тогава започнало и тяхното „ходене по мъките“. Оказало се, че всички болници приемат пациенти само след направен PCR тест.

„Обадих се в 16:14 часа на Бърза помощ, защото това се оказа единственият път, по който той може да стигне до болнично заведение – с линейка. Предупредиха ме, че системата е претоварена и не могат да ми кажат дали ще дойде линейка и кога. Мъжът ми се влошаваше пред очите ми. След 3 часа звъннах отново, но те ми обясниха много любезно, че са в безизходица и, че имат заявен пациент с COVID от 09:00 часа, но не знаят кога ще стигнат до него.“

В 21:15 часа Николова е получила обаждане от лекарка, която й дала консултация по телефона. По думите й предложили са й да откажат линейката, защото нямало изгледи да пристигне скоро, а ако дойдела през нощта, тя можела откара мъжа й в Буферен, събирателен пункт.

Жената изтъкна, че не упреква Спешна помощ, защото в момента нито и лекарите, нито пациентите знаят какво да правят, „въпреки че имахме 8 месеца, в които да се подготвим“.

„Това, което се случва в момента, а не се казва, е, че българският гражданин е подложен на здравен геноцид. Аз трябваше да реша дали да изпратя мъжа си в болница, или да го оставя вкъщи. Тежко на този, който трябва да вземе такова решение, защото обричаш някого на съдба, която не знаеш каква е.“

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments