Руската лятна офанзива е в разгара си – фронтът се движи в полза на Москва, територии се превземат, а времето до края на активния военен сезон се топи. Именно в този момент Владимир Путин изважда на масата „план за мир“. За политическия анализатор Евгений Кънев това не е изненадващ ход, а внимателно режисиран спектакъл с международен размах – постановка, която обслужва не само Кремъл, но и амбициите на Доналд Тръмп.
„Нобеловата дипломация“
Кънев описва как Тръмп, обсебен от мечтата за Нобелова награда за мир, се стреми да „затваря“ конфликти по целия свят – от Индия и Пакистан, през Тайланд и Камбоджа, до Руанда и Конго. Дори срещата между лидерите на Армения и Азербайджан във Вашингтон, завършила с документ без конкретни ангажименти, е поднесена като дипломатически триумф.
Путин, според анализа, вижда в това шанс: ако организира среща за „мир“ – особено на символично място като Аляска – ще получи международна реабилитация, а Тръмп ще добави още една „червена точка“ в своята Нобелова апликация.
Невъзможният мир
Реалността обаче е далеч от мирна. Според Кънев целите на Москва, Киев и Запада са несъвместими. Русия не търси компромис, а фактическо изчезване на украинската държавност. Украйна и Европа биха приели единствено „корейски вариант“ – спиране на огъня без признание на териториални промени и без нови ангажименти към Кремъл.
В тази шахматна партия Тръмп е готов да представи всяко временно замразяване на конфликта като успех, без да мисли за последствията след година.
Парад на автократите
Анализаторът вкарва темата в по-широк исторически контекст – взаимните симпатии и зависимости между диктатори: Тръмп към Путин, Путин към Сталин, Сталин към Хитлер, а Хитлер към Мусолини. Взаимна подкрепа, игнориране на предупреждения, лоялност до абсурд – модел, който, по думите на Кънев, се възражда век по-късно в „епохата на психопатите диктатори“.
Присъединете се към нашия Телеграм
