Протестите срещу „Хамас“ се увеличават в Газа, докато желязната хватка на групировката се разхлабва, пише „BBC“.
„Вън! Вън! Вън!“ – гласът във видеото на Telegram е настойчив. Силен. Понякога е звънлив. А посланието е недвусмислено, пише кореспондент на медията.
„Всички от „Хамас“, вън!“
По улиците на Газа все повече палестинци изразяват открито неподчинение на въоръжената групировка, която управлява ивицата от почти 20 години. Мнозина смятат, че „Хамас“ е отговорна за това, че малката, бедна територия е изпаднала в най-тежката криза, с която палестинците се сблъскват от повече от 70 години насам.
„Предайте посланието“, скандира друга тълпа, която се движи по опустошените улици на Газа: „“Хамас“ е боклук.“
„Светът е заблуден от ситуацията в ивицата Газа“, смята Мумен ал-Натур, адвокат от Газа и бивш политически затворник, който отдавна е яростен критик на „Хамас“.
Ал-Натур разговаря с нас от разрушените останки на своя град, а зад него се вееше крехкото платно на палатката, която сега е част от къщата му.
„Светът мисли, че Газа е „Хамас“ и „Хамас“ е Газа“, заяви той и добави:
„Ние не избрахме „Хамас“ и сега „Хамас“ е решен да управлява Газа и да обвърже съдбата ни със своята. „Хамас“ трябва да се оттегли.“
Да се говори открито е опасно. „Хамас“ никога не е толерирал инакомислието. Ал-Натур изглежда непоколебим, като в края на март написа яростна колона за „Вашингтон пост“. Ето какво пише той:
„Да подкрепяш „Хамас“ означава да си за смъртта на палестинците, а не за свободата на палестинците“.
Не е ли опасно да се изказваш по този начин – попитах го аз.
„Трябва да рискуваме и да говорим открито“, отговори той без колебание и продължи:
„Аз съм на 30 години. Когато „Хамас“ пое властта, бях на 11 години. Какво съм направил с живота си? Животът ми беше пропилян между войната и ескалиращото насилие за нищо.“
Откакто през 2007 г. „Хамас“ пое контрола над Газа чрез насилствено прогонване на политическите си съперници, година след като спечели националните избори, се водят три големи войни с Израел и два по-малки конфликта. Ал-Натур подчерта:
„Човечността изисква да издигнем гласа си въпреки потискането от страна на „Хамас“.“
„Хамас“ може и да е зает да се бори с Израел, но не се страхува да наказва критиците си. В края на март 22-годишният Одай ал-Рубай беше отвлечен от въоръжени лица от приют за бежанци в град Газа. Часове по-късно тялото му е намерено покрито с ужасяващи рани.
Палестинската независима комисия по правата на човека заяви, че Одай е бил измъчван, и нарече смъртта му „тежко нарушение на правото на живот и извънсъдебно убийство“.
Ал-Рубай е участвал в неотдавнашните протести срещу „Хамас“. Семейството му обвинява „Хамас“ за смъртта му и настоява за справедливост.
Няколко дни по-рано уплашеният ал-Рубай публикува в социалните медии тъмен, зърнест видеоклип, в който изразява страха си, че бойци на „Хамас“ идват за него.
„Газа се превърна в град на призраци“, споделя той, поглеждайки през рамо.
„Останал съм на улицата, без да знам къде да отида. Не знам защо ме преследват. Те ни унищожиха и ни донесоха разруха.“
На погребението му малка тълпа поиска отмъщение и повтори исканията на „Хамас“ да се махне от Газа.
Миналото лято Амин Абед едва не бе сполетян от същата съдба след решението си да се изкаже срещу „Хамас“. Маскирани бойци го пребиват до безсъзнание, чупят кости по цялото му тяло и увреждат бъбреците му. Абед оцеля, но трябваше да потърси медицинска помощ в чужбина. Сега той живее в Дубай, но все още участва в протестното движение и смята, че авторитетът на „Хамас“ е отслабен.
„Силата на „Хамас“ започна да намалява“, каза ми той.
„Тя се насочва към активисти и цивилни граждани, бие ги и ги убива, за да сплаши хората. Но това не е както преди.“
Преди прекратяването на огъня да се провали миналия месец, бойците на „Хамас“ изглеждаха замислени да демонстрират силно видима сила. Но сега, когато Израел отново атакува безмилостно, същите въоръжени лица се оттеглиха под земята, а цивилните жители на Газа отново бяха потопени в мизерията на войната.
Някои от последните протести показват, че цивилното население, доведено до ръба на лудостта от израелските бомбардировки в продължение на година и половина, губи страха си от „Хамас“.
Бейт Лахия, в северния край на ивицата Газа, е обект на най-яростна опозиция. В поредица от гласови бележки очевидец, пожелал да не бъде назоваван, описва няколко скорошни инцидента, при които местни жители са попречили на бойци на „Хамас“ да извършат военни действия от вътрешността на тяхната общност.На 13 април той разказва, че бойци на „Хамас“ са се опитали да проникнат в дома на възрастен мъж, Джамал ал-Мазнан.
„Те искаха да изстрелят ракети и тръби [унизителен термин, използван за някои от самоделните снаряди на „Хамас“] от вътрешността на къщата му“, разказа очевидецът – „Но той отказа.“
Инцидентът скоро ескалира, като всички роднини и съседи дойдоха да защитят ал-Мазнан. Въоръжените лица открили огън, ранявайки няколко души, но в крайна сметка били прогонени.
„Те не се уплашиха от куршумите“, казва очевидецът за протестиращите.
„Те напреднаха и казаха на [въоръжените лица] да си вземат нещата и да бягат. Не ви искаме на това място. Не искаме вашите оръжия, които ни донесоха разрушения, опустошения и смърт.“
На други места в Газа протестиращите призоваха бойците да стоят далеч от болници и училища, за да се избегнат ситуации, при които цивилни граждани попадат в обсега на израелските въздушни удари. Но подобна съпротива все още е рискована. В град Газа „Хамас“ застреля един такъв протестиращ.
Тъй като нямат какво да губят и надеждите за край на войната отново са разбити, някои жители на Газа насочват гнева си еднакво към Израел и „Хамас“. Запитан коя страна обвинява най-много за катастрофата в Газа, Амин Абед заяви, че това е „избор между холера и чума“.
Протестното движение от последните седмици все още не е бунт, но след почти 20-годишно управление желязната хватка на „Хамас“ върху Газа бавно се изплъзва.
Присъединете се към нашия Телеграм
Очакват се вторични трусове! Земетресението в Истанбул не е най-страшното, предупреждават учени
