Между Киев и Москва протича игра, като всяка от двете страни се опитва да убеди американския президент Доналд Тръмп, че другата е отговорна за всеки провал на желанието му да сложи бързо край на войната в Украйна, цитира „Политико“.
Те посочат с пръст нарушенията на нестабилното частично прекратяване на огъня, обхващащо енергийната инфраструктура и Черно море, с надеждата да насочат гнева на Тръмп към техния враг.
„Ясно показах, че сме готови да прекратим огъня. Но сега ще видите, че руският президент Владимир Путин не е готов. И наистина бих искал сега, когато Путин отказа да спре огъня, президентът Тръмп да окаже силен натиск върху него със санкции, а не да ги премахне“, заяви украинският президент Володимир Зеленски пред международни журналисти в Киев тази седмица.
Междувременно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова обвини „неонацисткия режим“ в Киев в „кампания на терор срещу руски цивилни и енергийна инфраструктура“.
„Всичко това е спектакъл около идеята на Доналд Тръмп за мирния процес, където целта на Украйна е да покаже, че ние не сме спойлер на процеса“, казва Микола Биешков, изследовател в Украинския национален институт за стратегически изследвания.
Но има един голям проблем със стратегията на Киев – Тръмп може и да не го е грижа.
Тръмп не е поискал от Конгреса никаква допълнителна военна помощ за Украйна. Това, което идва сега, все още е поискано от бившия президент Джо Байдън. Най-съществената помощ е споделянето на разузнавателни данни от САЩ, което според Зеленски е от решаващо значение, за да предупреди Украйна за постъпващите руски ракети, но което Тръмп временно замрази, за да окаже натиск върху Украйна.
Вместо да подкрепи Киев, Тръмп се възползва от уязвимостта на Украйна. САЩ предложиха нова сделка за добив на полезни изкопаеми с Украйна, съобщава Financial Times. Новата сделка не включва гаранции за сигурност и по-нататъшна финансова помощ за Украйна, но ще даде на САЩ контрол върху всички природни ресурси на Украйна за извличане на огромни суми от разбитата страна.
Украинските власти отказаха да коментират проектоспоразумението, но в частни разговори го наричат изнудване и катастрофа. Украинският депутат Ярослав Железняк, който видя новия проект, заяви, че лично той „никога няма да гласува за него“. Налице е и съпротива срещу американския натиск.
„Украйна не е само територия с ценни и интересни за някого ресурси, както беше през Първата и Втората световни войни. Сега, в навечерието /а може би и по време на Третата/, тя е държава със силна армия и общество, способна да защити мястото си в света“, заяви депутатът от украинската опозиция Володимир Виатрович.
Зеленски, който усети гнева на Тръмп по време на катастрофалното посещение в Белия дом, сега предпочита да остане предпазлив и дипломатичен.
„Нека бъдем практични, а не нервни. Новият проект на споразумението се нуждае от внимателна работа. Трябва да действаме дискретно. Така че е твърде рано да обсъждаме сделката, която вече се е променяла толкова много пъти и може отново да се промени. Но не искам американците да мислят, че сме против нещо. Не искаме да даваме никакви сигнали, които биха могли да накарат САЩ да спрат помощта или разузнаването за Украйна“, каза Зеленски на пресконференция в четвъртък.
Вашингтон е наясно със случващото се в Киев и Москва. В годишния си доклад за оценка на заплахите, публикуван във вторник, Службата на директора на националното разузнаване заяви, че и Путин, и Зеленски са заинтересовани от продължаване на дискусиите със САЩ за това как да се сложи край на войната и са показали готовност да експериментират с частично прекратяване на огъня.
Засега обаче и двамата лидери вероятно все още виждат рисковете от по-продължителна война като по-малко от тези от незадоволително споразумение. За Русия положителните тенденции на бойното поле позволяват известно стратегическо търпение, а за Украйна предоставянето на територия или неутралитет на Русия без съществени гаранции за сигурност от страна на Запада може да предизвика вътрешни реакции и бъдеща несигурност.
Киев пренастройва исканията си в отговор на Тръмп. Вместо да обсъжда гаранциите за сигурност със САЩ, Зеленски разговаря с европейските лидери, признавайки, че предпочитаният от Киев вариант за присъединяване към НАТО е блокиран от Вашингтон.
Докато САЩ се опитват да упражнят максимален натиск върху Украйна, няма доказателства за подобен натиск върху Кремъл, но Украйна продължава да твърди, че не е виновна.
„Украйна демонстрира желанието си за мир. На 11 март Украйна прие предложението на САЩ за пълно прекратяване на огъня. В отговор Русия постави редица условия, ултиматуми и всякакви манипулации, т.е. не прие това предложение“, заяви говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихи.
„Мисля, че именно от този факт можем да видим, че Украйна всъщност не е пречка за мира, Украйна е партньор в постигането на мира. Надявам се, че американската страна също осъзнава и вижда това“, добави Тихи.
Междувременно Путин за пореден път потвърди исканията си. Сега той иска Украйна да бъде поставена под временно управление на ООН, да се проведат демократични избори, преди да се пристъпи към мирен процес и да се подпишат легитимни документи. Разбира се, не се споменава за фалшифицираните избори, които държат Путин на власт.
Въпреки че САЩ посредничиха за частичното прекратяване на огъня, все още няма механизъм за неговото наблюдение. Кремъл обвинява Украйна, че е нанесла удари по енергийни цели в руския Белгород и окупира Крим от началото на примирието и съобщава, че почти всяка нощ над Русия са сваляни украински дронове. Украйна нарича това „руска лъжа“.
Русия удари енергийните съоръжения на Украйна най-малко осем пъти от 18 март, когато Путин обяви, че е дал заповед да не се удря енергийната инфраструктура, заяви съветникът по комуникациите на Зеленски Дмитро Литвин.
„И всяка нощ нашите сили за противовъздушна отбрана свалят близо сто бойни дрона – и много от тези дронове вероятно са били насочени към други енергийни съоръжения“, добави Литвин.
Но отново въпросът е какво мисли Тръмп и в Киев има нарастващо убеждение, че той клони към Москва.
„Ние искаме американците да бъдат на наша страна. И ако днес Америка реши да бъде по средата, то средата е по средата, а не по-близо до Кремъл. Това е важно“, каза Зеленски. Но след това го попитаха кое е по-близко, връзката между него и Тръмп или Путин и Тръмп. Той отговори:
„Кой е по-близък? Не знам, трудно ми е да кажа… Бих казал, че нямам близки отношения с Тръмп, за да разбера колко близки са отношенията му с Путин“.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
ЕК инвестира 1,3 млрд. евро в изкуствен интелект, киберсигурност и цифрови умения
