Българите живеем като в приказка.
Сред главните герои е Бойко Борисов. Винаги готов да помогне на своите – да им построи палати, да им предостави средства, с които да живеят охолно до края на дните си, да им назначи придворни, които да им служат вярно и безропотно през остатъка от живота им и да даде невиждано богатство за следващите им поколения.
Идеалната България за него навярно е тази, която принадлежи на една шепа хора, които дърпат каиша накъдето си искат, хвърлят прах в очите на тулупите си, а те им ръкопляскат бурно за живота, който даже не са и сънували.
Главният герой е окупирал населените места, а доверените му са готови да разрушат всичко свято и да потъпчат моралните норми, само и само да му угодят и да не изгубят привилегиите си. Малцина са онези, които са назначени на държавна длъжност и смеят да се противопоставят, защото са дали клетва да работят за благото на страната и хората.
В страниците на управлението на Борисов са записани чудеса
Нечувано нелепи пенсии, трудови възнаграждения, които будят изумление в далечни земи, сметки, които не плащат дори гражданите на най-богатите държави, система на здравеопазване, която почти не съществува и образование, което на практика липсва.
Да не си помислите, че Бойко не е осигурил възможности? Не смейте. Просто народът му е мързелив и не е научен да се справя в извънредни ситуации. В крайна сметка на всекиму според обстоятелствата:
„Като нямаш пари всеки ден да си купуваш хляб, карай на сол. Ако не можеш да си платиш водата, ходи на реката!”
Тук обаче говорим за приказка от реалния живот и сюжетът е променлив.
Страниците все още не са изписани. Авторите са живи. И не им харесва сценарият, който си е съставил главният герой. Те знаят, че той и приближените му не са нищо повече от едни долни престъпници, замаскирани под функцията на високите си постове.
„Бум! Тряс! Гръм! В един момент магията на Бойко се развали и се оказа, че тулупите не са били тулупи, а обикновени граждани, притежаващи голяма сила.”
Тулупите върнаха истинската си същност!
Превърнаха се в хора, които искат достоен живот, героят и приближените му да отговарят за деянията си, те да си върнат земята и да създадат новите правила за управление на една ценна за всички ни държава.
Исканията им прераснаха в действия.
Включиха се и отишлите да живеят в други земи и подкрепиха своите събратя. Дълбоко в себе си всички знаеха, че са хора и им омръзна да ги квалифицират с епитети, неотговарящи на същността им. Създаде се общност, която вече дни наред се бори за едни по-добри дни.
Участниците в сюжета се чувстват длъжни да успеят
И да спасят родината си. Иначе ще ръкопляскаме на новата магистрала, ще теглим заеми, за да платим сметките си и ще трябва да благодарим на героя, който е уредил по-малка лихва, но не и адекватен живот.
„България е наша. Или трябва да се примирим, че сме я предоставили на престъпници, или да си я извоюваме обратно. И двата пътя са трудни, но в единият има смисъл.”
„Вън мафията от политиката”
„Оставка, съд, затвор”
„Бъдеще за България”
Това е гласът на хората, на новите герои, които заеха първите позиции. На онези, на които им пука. Нека ги подкрепим, нека не ставаме съучастниците на тъмните сили. Краят на приказката е в нашите ръце. И си струва да го изпишем красиво…
Източник: Гергана Ватова
