Арман вече не спи много, пише „CNN“ и цитира думите му: „В кошмара си виждам, че някой ме следва в тъмното. Сам съм и никой не ми помага.“
Той споделя, че животът му се е променил завинаги в началото на октомври, когато е арестуван по улиците на Техеран за присъединяване към антиправителствени демонстрации и след това е измъчван от Корпуса на революционната гвардия на Иран (IRGC) – известен като Sepah – в продължение на четири дни. Злоупотребата е била психологическа и физическа, разказа мъжът пред „CNN“, включително електрошок, контролирано удавяне и симулирани екзекуции.
29-годишният мъж обясни, че е бил държан в изолация и периодично е бил бит, преди в крайна сметка да бъде поставен в стая с около две дузини други протестиращи, включително жена с порязвания по лицето и шията, която е споделила, че е била сексуално нападната от охранителните сили. Арман, чието име е променено за неговата безопасност, изтъкна, че е видял емблемата на IRGC на едно бюро и отново върху униформата на един от мъжете, които го охраняват, но че не знае точно къде в Техеран се е намирал центърът, тъй като той е ударен с електрошок и е загубил съзнание, точно преди да бъде закаран там.
За да напусне центъра за задържане, Арман твърди, че е бил принуден да подпише фалшиви самопризнания, че е получил пари от правителствата на САЩ, Обединеното кралство и Израел, за да излезе и да създаде „хаос“ в иранското общество. Тогава му е казано, че ако се занимава с още „активизъм“, той и семейството му ще бъдат преследвани и арестувани.
Това, което Арман твърди, че се е случило с него и уж задържаните до него, не е единичен инцидент. Вместо това, случилото се е част от изпитан и обигран сценарий, използван от иранското правителство за преследване, измъчване и затваряне на протестиращи в продължаваща кампания за смачкване на политическо несъгласие.
В месеците след националните демонстрации в Иран през 2019 г., които бяха предизвикани от внезапното решение на правителството да увеличи цената на газа с 50%, но прераснаха в призиви за падането на Ислямската република и нейните лидери, широко разпространени разкази за изтезания и хиляди арести бяха документирани.
Тъй като иранци от всички слоеве на обществото се обединяват, за да се борят за гражданските си права – в протести, предизвикани за първи път от смъртта на млада жена в религиозен полицейски арест миналия месец – това изглежда се случва отново. 24-годишна протестираща заяви пред „CNN“:
„Сега сме в най-лошия период от живота си. Пълен стрес. Истински със страх.“
Жената сподели, че няколко нейни приятели са били измъчвани – и че един от тях също е бил сексуално насилван – след като е бил задържан от IRGC в Ращ миналия месец.
„Все още нищо не ми се е случило и успях да избягам. Но е възможно във всеки един момент“, обясни тя по време на видеообаждане за инцидента, по време на което лицето ѝ беше покрито, за да защити самоличността си.
„CNN“ разговаря с почти дузина иранци, които са споделили разкази от първа ръка за изтезания по време на протестите през 2019 г. и 2022 г. или чиито близки са умрели или изчезнали, докато са били задържани от властите. Някои от засегнатите споделиха снимки, документиращи техните наранявания, както и съдебни протоколи, описващи подробно наказателните обвинения, пред които са изправени; други споделиха само своите истории, които „CNN“ не може да провери независимо.
Медията се свърза с иранското правителство, както и с постоянната си мисия в ООН относно разказите за изтезания и произволни задържания, описани от протестиращите, но все още не е получила отговор.
„Имаше изнасилвания, мъчения“
Фархад, 37-годишен баща на две деца, разбира отблизо личната цена на говоренето срещу иранското правителство, но това не го е спряло да се присъедини към демонстрациите, които продължават вече повече от месец и изглежда надхвърлят социалните и етнически разделения на Иран.
По време на протестите през ноември 2019 г. той казва, че е гледал как няколко негови приятели умират по улиците на Техеран, след като са били застреляни от силите за сигурност в действие, което се определя като четиридневно национално буйство за заглушаване на несъгласието, което в крайна сметка остави повече от 300 цивилни мъртви, според Amnesty International.
Едва на 2 декември, след кръвопролитието, разказва Фархад, служители в цивилно облекло са разбили вратата му посред нощ, за да го арестуват за участието му в демонстрациите. Фархад, чието име също е променено за неговата сигурност, казва, че IRGC е използвал кадри от протестите от BBC – които той оттогава сподели с медията – за да го идентифицира, като ефективно използва медийното отразяване на митингите за преследване на участници. Той твърди, че е бил измъчван общо 16 дни и подобно на Арман, че е знаел, че центърът за задържане в Техеран, в който е бил държан, се управлява от IRGC поради знак на една от стените му, показващ отличителните му знаци.
Според разказа на Фархад няколкостотин души са били задържани и измъчвани заедно с него. Все още чува писъците им. Ето какво изтъкна мъжът пред медията:
„Стотици хора бяха затворени с мен. Имаше легло, хората бяха връзвани за него и малтретирани. Имаше изнасилвания, изтезания с електрически удари и вряла вода… провесваха хора от тавана, за да ги бият.“
Последният спомен на Фархад от времето, прекарано в тази тъмна стая, е, когато той е обесен и бит до безобразие от полицаи в цивилни дрехи, преди да бъде хвърлен в задната част на кола, закаран на неразкрито място и захвърлен отстрани на пътя.
Дни по-късно той се буди в медицинска клиника близо до къщата си в Техеран. Мъжът не знае как е попаднал там, но цитира член на своето семейството с връзки с правителството на Иран като възможна причина животът му да бъде пощаден.
„Зъбите ми бяха счупени. Устната ми беше напълно разкъсана. Тъй като кървенето ми беше толкова силно, мисля, че не очакваха да оцелея.“
„CNN“ прегледа снимки на нараняванията на Фархад и белезите, с които живее днес. Оттогава Фархад е напуснал Техеран с най-тесния кръг от членове на семейството си за тяхната безопасност, но казва, че все още получава телефонни обаждания късно вечер от иранските власти, заплашващи да изнасилят жена му и да убият децата му, и че банковата му сметка периодично е замразена. Той също така твърди, че в месеците след изтезанията му националната му лична карта – основният документ, използван за достъп до основни услуги в Иран – е била изтрита от системата.
Въпреки продължаващите рискове за живота и прехраната му, ангажиментът на Фархад към настоящите демонстрации е непоколебим. Той е категоричен:
„Моята страна и моят народ страдат. Правителството на Ислямската република потиска в името на религията, не мога да видя повече хора да бъдат убивани заради техните вярвания.“
Спонсорирани от държавата хакери
„CNN“ разговаря с още четирима протестиращи, които са били измъчвани по време на задържане и по-късно затворени за участие в антиправителствени демонстрации през 2019 г. – включително млада самотна майка, която казва, че е трябвало да остави сина си на грижите на родителите си, за да служи затвор и 43-годишен баща на две деца от Шираз, който казва, че страда от остро посттравматично стресово разстройство, след като е прекарал 48 дни в изолация.
Всичките им сметки споделят поразителни прилики, най-вече продължаващият тормоз, на който казват, че семействата им се сблъскват от иранските власти чрез фалшиви акаунти в социалните медии, нощни телефонни обаждания и местни информатори, за които смятат, че ги следят за разузнавателната служба на IRGC.
Амин Сабети е ирански експерт по киберсигурност, който е прекарал години в изучаване на хакерски групи с връзки с Ислямската република, включително свързаната с IRGC група „Charming Kitten“, която наскоро беше санкционирана от правителството на САЩ за „злонамерени киберактивности, включително ransomware (вид софтуер за блокиране на достъпа до компютър бел. ред.) и кибершпионаж“.
Според Сабети, който е базиран в Обединеното кралство, спонсорираните от държавата хакери разполагат с изпитан и тестван метод за „докладване на протестиращите“, след като са проникнали в техните онлайн групи, използвайки фалшиви акаунти, което включва „споделяне на техни снимки в Twitter, Instagram или Telegram и молят други да споделят информация за тях“, докато се преструват, че са загрижени за тяхната безопасност.
„Те използваха същата тактика при въстанието през ноември 2019 г.“, обясни Сабети, което доведе до повече технически разбиращи демонстранти, които идентифицираха подозрителни акаунти и разпространяваха предупреждения в мрежите си.
История на изтезания
В музея Ебрат в Техеран – преустроен бивш затвор – драматични изложби за зверствата, извършени срещу мюсюлмански духовници от полицията на шах Мохамед Реза Пахлави по време на революцията, отдавна са използвани като пропаганден инструмент за празнуване на „свободите“, спечелени в Ислямската република.
И все пак върховният водач на Иран аятолах Али Хаменей – който самият беше затворен през 70-те години на миналия век по време на управлението на Пахлави – и неговият апарат за сигурност имат десетилетно наследство от използването на масови арести и изтезания, за да контролират и заглушат политическите дисиденти – чието лицемерие не се губи от протестиращите днес.
Настоящото движение – ръководено и вдъхновено от жени – обедини иранците от поколения, което се очертава да бъде най-голямата заплаха, пред която режимът е изправен досега. Трябва да се отбележи, че той също оцеля седмици на непрекъснати прекъсвания на интернет и насилствени репресии.
Но тъй като скандиранията „жена, живот, свобода“ продължават – обединителен вик, който обхваща ежедневното насилие и контрол, срещу които се надигат иранските жени – повече от 1000 души са арестувани, според държавните новини IRNA.
Гледайки напред, анализаторите и активистите в изгнание, с които „CNN“ разговаря, се страхуват, че властите в крайна сметка ще използват всякакви насилствени тактики, които сметнат за необходими, за да си възвърнат отново някакво подобие на контрол.
Вече почти две дузини деца – някои на 11 години – бяха убити от иранските сили за сигурност по време на демонстрации през септември, според Amnesty International, в смразяващо напомняне, че никой живот няма да бъде пощаден. Междувременно министърът на образованието на Иран Юсеф Нури потвърди миналата седмица, че протестиращите студенти сега са задържани в това, което той нарече „психологически институции“, управлявани от държавата.
Нито един от иранците, с които „CNN“ разговаря, не остана наивен за факта, че животът им – и животът на семействата им – е застрашен, докато бушува въстанието, като повечето полагат крайни усилия, за да защитят личната си информация онлайн и да избегнат ненужни рискове, докато излизат по улиците.
Арман все още получава заплашителни телефонни обаждания и съобщения заради това, че е активист, но казва, че няма да бъде възпрян. Той разказа:
„Те ни измъчват и лъжат света, международната общност… Иранците искат свобода. Ние не искаме диктатура. Искаме да се свържем със света.“
