„В България имаме две големи координатни оси. Едната е проруската или проевропейската насока за развитие на страната, а другата – толерантното или нетолерантното отношение към корупцията.“
Това коментира премиерът акад. Николай Денков по време на разговор със студенти в Министерския съвет по повод Международния ден за борба с корупцията, който се отбелязва на 9 декември. В дискусията се включи правосъдният министър Атанас Славов, началникът на кабинета на министерството на правосъдието Борислав Ганчев и Михаил Бояджиев, който е старши правен експерт по въпросите за борба с корупцията на Базелския институт по управление към Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
Министър-председателят представи пред студентите напредъка на страната ни в борбата с корупцията през изминалите месеци и изтъкна, че нетърпимостта към измамите и злоупотребите не е идеологически въпрос, а прагматичен подход, който води до по-добър живот за хората. Той акцентира, че сред основните задачи на настоящия кабинет е заедно с парламента да проведе конституционна реформа, по която има значителен напредък. И поясни:
„Залогът е изключително голям. И това е залогът, заради който ние сме в този Министерски съвет – да работим за проевропейската и антикорупционната посока, защото дълбоко вярваме, че това е начинът да направим България едно по-добро място за живеене. В зависимост от това как се справим с тези две големи задачи през следващите седмици и месеци зависи какъв ще е животът ни през следващите 10 – 15 години.“
Министър Славов отбеляза отмяната на мониторинга за България като доказателство за напредъка на страната ни в последните месеци по отношение на върховенството на правото. Той спомена и че до края на годината ще бъде създадена и новата Комисия за противодействие на корупцията в изпълнение на приетия през октомври Закон за противодействие на корупцията.
Михаил Бояджиев представи резултатите от проучване на Базелския институт, проведено в началото на тази година, според което случаите, свързани със санкциите „Магнитски“ и корупционните скандали в сектора на строителството на магистрали и пътища, са най-известните примери за корупция у нас. То показва и че българите понастоящем имат много ниско доверие в прокуратурата и смятат съдебната система за сектора, който е най-засегнат от корупцията.
Акад. Денков отговори и на въпроси на студенти, отбелязвайки, че освен законовите и управленски механизми, средство за борба с корупцията биха могли да бъдат и етичните кодекси. Той изтъкна и че тонът на политическите лидери е от ключово значение за констатиране на почтеността като висша ценност и принцип на управление.
