Тази седмица европейските съюзници се подготвят за отговора на въпрос, който се страхуват да си зададат: могат ли наистина да разчитат на Съединените щати?
Това отбелязва статия на „Politico“, според която служителите на континента ще се срещнат за първи път лице в лице с новата администрация на Тръмп в петък на среща на лидерите в областта на отбраната, известна като Мюнхенската конференция по сигурността. Ежегодното събитие обикновено е запазено за укрепване на съюзите и отразяване на демократичните идеали със съмишленици.
Откакто встъпи в длъжност миналия месец, президентът Доналд Тръмп предложи малко подробности за това как ще подходи към отношенията на САЩ с европейските държави. Но той настоя членовете на НАТО масово да увеличат разходите си за отбрана, отхвърли ролята на американската армия в Европа, замрази чуждестранната помощ, препоръча да се превземе Гренландия, третира Русия като партньор в преговорите и заплаши да оттегли подкрепата си от Украйна.
И макар че съюзниците имат опит в ориентирането в смущенията и несигурността на американския президент, тази администрация е по-експанзионистична и агресивна от тази, с която са се сблъсквали досега.
„Правилата на играта се промениха“, заяви в интервю Франсоа-Филип Шампан, министър на иновациите, науката и промишлеността на Канада.
Тръмп встъпи в длъжност в много по-различна ситуация от първата си администрация, която често се затрудняваше да изработи последователен мироглед – дори ако американските служители убеждаваха Европа да се съсредоточи повече върху собствената си отбрана. Но последните няколко седмици показаха, че Белият дом не се страхува да използва потенциални претенции за земя или мита като тактика за преговори. Ян Липавски, министър на външните работи на Чешката република, изтъкна:
„Не знаем какво ще предложат САЩ, затова всички гледат към Мюнхен.“
Съюзниците следят и вицепрезидента Джей Ди Ванс, който ще присъства на конференцията и е планирано да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски.
Бившият сенатор от Охайо изрази скептицизъм по отношение на подкрепата на САЩ за Киев, но все още не е очертал по-широк външнополитически подход. Той пропусна срещата със Зеленски на миналогодишната конференция, като заяви пред репортери, че не смята, че ще научи нещо ново.
Европейските дипломати също се надяват, че държавният секретар Марко Рубио и руско-украинският цар Кийт Келог, който ще придружава американския контингент в Мюнхен, ще помогнат да се запълнят празните места в европейската политика.
Белият дом не отговори на молбата за коментар. Но Тръмп заяви в сряда, че е разговарял с руския президент Владимир Путин за водене на преговори за прекратяване на войната. Разговорът, който е сигнал за зашеметяваща промяна в стратегията с Москва, вероятно ще се окаже основна тема този уикенд.
Министърът на отбраната Пийт Хегсет посочи в сряда, че разговорите вероятно ще включват мироопазващи войски – само че не американски. Хегсет, който говори в щабквартирата на НАТО, нарече „нереалистично“ да се смята, че Украйна може да се върне в границите си отпреди войната. Той се ангажира с ролята на САЩ в НАТО, въпреки че настоява съюзниците да увеличат разходите си.
При предишното си управление Тръмп заплаши, че ще се оттегли от НАТО, ако съюзниците не харчат повече за собствената си отбрана. Неговите настойчиви призиви, заедно с руската инвазия в Украйна през 2022 г., помогнаха да се подтикнат 23 от 32-те членове на НАТО да изразходват изискваните 2% от БВП за отбрана. Оттогава той и Хегсет увеличиха залога, като предложиха съюзниците от НАТО да изразходват 5% от своя БВП за отбрана, което е огромно и почти невъзможно увеличение спрямо сумата, която повечето от тях изразходват в момента – включително САЩ с малко над 3%.
„Новата администрация почувства, че идва с лост за влияние“, коментира Катрин Сендак, ръководител на офиса на Пентагона за Русия, Украйна и Евразия в първата администрация на Тръмп.
Някои представители на НАТО признават, че Тръмп е прав за това, че съюзниците не инвестират достатъчно в собствената си сигурност.
„Европа трябва да се събуди“ както по отношение на увеличаването на разходите за отбрана, така и за възпирането на Русия, категоричен е Липавски.
„Европа все още има да извърви дълъг път … не е лесно да се намерят тези пари в страната. Но ние трябва да проведем тези дискусии.“
Някои европейски дипломати обаче се съмняват дали призивите на Хегсет за създаване на европейски мироопазващи сили за Украйна ще доведат до нещо.
Един дипломат от НАТО заяви, че „не се води истинска съюзническа дискусия“ по този въпрос.
Човекът, на когото бе предоставена анонимност, за да обсъжда вътрешни обсъждания, заяви, че Европа винаги е разчитала на САЩ да ръководят такива мисии и се бори да замени това ръководство.
Длъжностните лица също така искат да получат подробности за плана на САЩ за Украйна и искат да получат обещание, че Тръмп ще играе твърдо с Путин. Някои дипломати се опасяват, че президентът на САЩ засилва ръката на Путин, като показва, че иска да сключи сделка.И, може би също толкова важно, те следят улики за новото отношение на САЩ към Европа.
В изказването си в щабквартирата на НАТО Хегсет заяви, че приоритети като Китай и охраната на южната граница означават, че „суровите стратегически реалности не позволяват на Съединените американски щати да се съсредоточат основно върху сигурността на Европа“.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Депутат за DOGE на Илон Мъск: Можеше да има повече легитимност в действията!
