„В условията на засилващи се климатични промени, дълги периоди на засушаване и повишен риск от горски пожари, България се изправя пред сериозна заплаха за човешки животи, природни ресурси, инфраструктура и национална сигурност. Oсобено тежко е положението в труднодостъпните и планински райони на страната, където пожари възникват все по-често, а липсата на специализирана летателна техника и адекватна организация води до невъзможност за бърза и ефективна реакция в първите критични минути на инцидента.“
Така започва публикация на Фондация „Общество и сигурност“, публикувана във Facebook, която продължава по следния начин:
„Към момента България не разполага с нито един хеликоптер или самолет, предназначен за гасене на пожари. Наземната техника е остаряла, недостатъчна и неприспособена за терените, в които най-често възникват пожарите – пресечени и с ограничен достъп за автомобили. Въпреки това, гасенето на пожарите продължава да се извършва основно от служители на ГДПБЗН, които действат без нужната техника, без въздушна подкрепа и често – без минимално необходимия състав.
Особено тревожен е фактът, че всичко това се случва на фона на продължаващи дискусии относно какъв е минималният състав на противопожарен екип. В много случаи и до днес се изпращат само двама души с противопожарен автомобил към активен пожар, при ясно съзнание, че това компрометира не само ефективността на намесата, но и застрашава пряко живота и здравето на самите служители. Не може да се очаква, че двама души ще извършат гасителни действия, ще осигуряват лична защита, ще управляват техника и в същото време ще реагират при влошаване на обстановката.
Рисковете, произтичащи от тази ситуация, са изключително сериозни. Пожарникарите работят в условия, застрашаващи живота им, без адекватна защита и без възможност за спешна евакуация при опасност.
Имуществото на гражданите – домове, стопанства, земи и техника – изгаря, без Държавата да има реален капацитет да го защити.
Природните последици от тези пожари са огромни – унищожават се хиляди декари гори, биоразнообразието е застрашено, нарушават се екосистеми, замърсява се въздухът и се подкопава потенциалът за туризъм, земеделие и развитие на регионите.
Наред с това се задълбочава недоверието в институциите, а усещането за държавна липса става все по-осезаемо.
Тревожен е и контекстът, в който се случва всичко това.
Повече от 30 години реформите в системата на ГДПБЗН не успяха да осигурят техника, която да позволи реакция в първите минути след възникване на пожар.
Летателна техника липсва изцяло.
Дори и след разформироването на „Гражданска защита“, не бе изградена нова структура, способна да осигури бърза и адекватна намеса при бедствия.
Парадоксално, именно хората, които взеха решенията за премахване на тези структури, днес заемат съветнически постове в същото ведомство. Вместо да се поеме отговорност, продължава унизителното отношение към служителите на терен и неглижирането на реалните нужди на системата.
Същевременно, главният секретар на МВР обяви, че хората, умишлено предизвикващи пожари, трябва да бъдат съдени като терористи. Това е позиция, която отразява остротата на проблема и необходимостта от строги мерки срещу извършителите. Но в този контекст възниква въпросът – как следва да бъдат третирани онези, които доведоха ГДПБЗН до състояние, в което се разчита основно и единствено на жива сила?
Когато десетилетия наред липсват инвестиции, техника, обучение, адекватно управление и логистика, когато се изпращат двама души към стихията, без екипировка, без възможност за реакция – кой носи отговорност за това?
Защо никой от тези хора не се третира като отговорен за системния срив и опасността, в която поставя не само служителите, но и всички граждани?
В същото време, редица европейски държави са изградили стабилни и модерни противопожарни системи.
Франция, Испания, Италия, Португалия и Гърция разполагат със стотици единици въздушна техника – самолети, хеликоптери, дронове – и обучени екипи, които реагират в рамките на минути. Тези държави не само разчитат на техника, но и на добре координирани звена за ранно предупреждение, информационни системи и стратегически разпределени бази за реагиране.
На този фон България изглежда трагично неподготвена.
Поради дългогодишно бездействие и неефективно управление, страната ни разчита основно на хора и човешка сила и на исканата помощ по линия на Европейския механизъм за гражданска защита.
Остават и много въпроси, на които институциите отказват да дадат отговор.
- Кой носи отговорност за това, че десетилетия наред не е осигурена техника за реакция в първите минути?
- Кой ще отговаря, ако загинат хора?
- Кой ще възстанови изгорялото имущество на хората?
- Кой допуска все още да се изпращат само двама души на огнище?
- Кой ще понесе отговорност за това, че системата разчита на човешки живот, вместо на съвременни технологии и организация?
- До кога ще продължава това безотговорно отношение към хората в системата и към гражданите?
България не може да си позволи повече жертви. Необходими са незабавни управленски решения, стратегическа международна подкрепа и най-вече – поемане на реална политическа и административна отговорност.
Защото въпросът не е просто организационен, а човешки . Това не е въпрос на политика. Това е въпрос на живот.
П.П. Униформата на пожарникаря е такава, не защото сме се объркали, а защото в ГДПБЗН все още се използват дарени защитни облекла, с изтекъл експлоатационен срок, от Канада, Швеция и др.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Скритият тунел край Кошарица: забравената жп връзка, която можеше да промени Черноморието
