С встъпването в длъжност на Карол Навроцки като президент на Полша, страната влиза в нов цикъл на политическо противопоставяне между президентската институция и правителството на Доналд Туск. Победата на Навроцки – подкрепен от националистическата партия „Право и справедливост“ (PiS) и явен съюзник на Доналд Тръмп – проваля реформаторските планове на проевропейската коалиция и предвещава години на институционален застой.
Реваншизъм и блокиране на реформи
Навроцки наследява Анджей Дуда, който вече забавяше ключови инициативи на правителството. Но новият президент обещава да бъде дори по-агресивен, включително чрез влагане на вето и прокарване на популистки законопроекти, които поставят Туск в отбранителна позиция.
„Навроцки определено ще иска да постави правителството в затруднено положение“, коментира политологът Бен Стенли от SWPS.
Една от основните зони на сблъсък остава съдебната система – Туск обеща да върне независимостта ѝ и така размрази средствата от ЕС, но напредъкът е бавен, а президентското вето заплашва всяко усилие.
Данъчна офанзива и символични политики
Навроцки вече заяви, че ще внесе законопроекти за удвояване на необлагаемия минимум, намаляване на ДДС и данъчни облекчения за семейства – предложения, които поставят правителството пред фискална невъзможност. Това ще позволи на президента да обвинява Туск в неизпълнение на обещанията, макар самият той да няма бюджетна отговорност.
Същевременно Навроцки показа решителност да налага вето на всякакви политики, свързани с ЕС, миграцията, правата на ЛГБТК+ общността или либерализацията на абортите, което допълнително ограничава програмата на правителството.
Външна политика: съгласие с резерва
Въпреки разногласията, и Навроцки, и Туск признават, че ще трябва да сътрудничат по теми като националната сигурност и Украйна. Президентът дори предлага формално споразумение с кабинета и парламента за финансирането и развитието на отбранителните сили.
Но този консенсус не прикрива нарастващото напрежение, особено след като Туск назначи министри, враждебни към наследството на PiS, включително Валдемар Журек – бивш съдия, който вече премахва назначения от PiS в съдебната система.
Европейски натиск и вътрешна поляризация
Евродепутати като Ана Катарина Мендес вече предупреждават Варшава, че връщането на средствата от ЕС зависи от реална съдебна реформа и истинско разделение на властите. Блокажът от страна на Навроцки заплашва да възобнови спора с Брюксел, само месеци след първите признаци на нормализация.
Напрежение до 2027 г. – и след това
Най-вероятният сценарий според анализаторите е, че правителството ще се опита да постави отговорността за провалите върху президента, като дори влезе в открита конфронтация. Целта: да убеди избирателите, че промяната е възможна само при нов президент, след 2027 г. Бен Стенли обобщава:
„Следващите избори ще се въртят около въпроса: президентът пречи или пази държавата?“
Един стабилен съюзник, изправен пред вътрешна нестабилност
Полша остава ключов партньор в НАТО, най-големият съюзник на Украйна в региона, и една от най-бързо растящите икономики в ЕС. Но институционалното ѝ бъдеще е заложено между два непримирими лагера, чиято конфронтация вече започна – и ще продължи най-малко до 2027 г.
Присъединете се към нашия Телеграм
