Журналистът Полина Паунова написа коментар в социалната мрежа Facebook по повод подадената от Христо Иванов оставка като лидер на „Да, България“. Публикуваме го без редакторска намеса:
„С него ходихме един до друг десетки километри, за да протестираме срещу отвличането на държавата. И не, не става дума само за ДАНСwithme. Става дума и за зелените протести преди това: за Витоша, за демонстрациите в защита на Черноморието. Говоря буквално: крачехме един до друг и не сме си правили селфита, защото не сме имали време за подобни тъпотии. От разговори не сме имали време.
Това е много преди Христо Иванов да стане политик. Уточнявам предисторията, защото този човек не се е самоизмислил, не е спуснат, не са го поставили. Той е такъв какъвто го познавам (с позициите, които познавам) от 15 години.
Впоследствие Христо стана служебен министър на правосъдието. И с постоянни, консистентни усилия направи Стратегията за съдебна реформа. Не знам дали някой я помни – документ, който ясно и точно разписа какво трябва да се случи в съдебната система, за да има шанс съдиите да вземат независими решения, а прокуратурата да бъде отчетна [Забележете, тук става дума за шанс, а не за магическа пръчка, която да н а л о ж и справедливост по мистичен и мигновен начин].
Във въпросната Стратегия за съдебна реформа беше вложен трудът на юристи, които отделиха от личното си (не служебното, не срещу 5 лева) време. Пак затова – за да има шанс. Ако не беше Христо Иванов този документ никога нямаше да бъде приет от парламента. И въпреки че звучи сухарски, дребно и скучно. Това беше първата голяма крачка в посока разговорът за правораздаването в България да стане незаобиколим. Такъв, какъвто е през 2024 г. Ако не беше Христо Иванов трудът на всички онези юристи, които писаха стратегията, щеше да остане не просто неразбран и маргинализиран, а щеше да стане повод за пълното им унищожение. Курс, който ГЕРБ, ДПС и Цацаров бяха поели.
Тази Стратегия за съдебна реформа описваше детайлно необходимостта от конституционни изменения, от промяна на Закона за съдебната власт и прочие. Гласувана беше 2014 или 2015 г. Впоследствие трябваше да се случи конституционна реформа. Радан Кънев, който енергично работеше с Христо за измененията, тогава нарече постигнатата договорка за конституционно мнозинство с ГЕРБ и ДПС “исторически компромис”. ГЕРБ и ДПС в последния момент стъпкаха договорката.
Христо, вече в редовен мандат, подаде оставка с думите, че няма да бъде министър на правосъдието в прокурорска държава. ДСБ напусна общото управление с ГЕРБ.
Тогава 2015-2016 г. темата за справедливостта в обществото беше поставена по друг начин. А разговорът, че тая справедливост не минава през нищо друго освен през правосъдие изглеждаше все още отвлечен, бутиков и напълно неразбираем.
Години наред Христо работи само за това. Беше обвиняван в какво ли не: ама не бил харизматичен, ама не говорил на широките маси граждани, ама бил фиксиран, ама това не било политическо поведение да говориш по само една тема, ама бил неразбираем. Абсолютно нищо не го отмести на сантиметър от идеята му какво трябва да се случи и как да стане то.
Отне години, но “реформата на съдебната система” се превърна в основен приоритет на две редовни правителства.
За да опита да я реализира Христо Иванов влезе в колаборация дори с Делян Пеевски. Не монетаризира участието си във властта (нали никой няма съмнение, че ако беше взел и 7 лева над заплатата си щеше да бъде разследван и арестуван шумно, имунитетът му щеше да бъде взет, Цацаров/Гешев/Сарафов щяха да се упражняват денонощно, а цитати в стил “мазно кафе” щяха да само увертюра към далеч по-цветни реплики на санкционирания по “Магнитски”).
В последна сметка: с последователност и упоритост Христо Иванов прокара конституционното изменение. Очевидно колаборацията с ГЕРБ и ДПС не пасна на избирателите. И Христо си плати. Направи го точно както се прави: от днес за днес, без мънкане, уговорки и сумтене.
За престоя си в управлението беше руган, обиждан, осмиван. И не отвърна нито веднъж по този начин. Но отново: нищо от това не го отмести и на сантиметър от идеята му какво трябва да стане, останала описана в Стратегията за съдебна реформа.
Разбира се, за тия години, беше и аплодиран: превърна се в национален герой с лодката в Росенец. Това също не му повлия – не поиска повече, не си повярва, не се разболя от болестта, че ще става велик управленец. Искаше да реализира описаното в Стратегията за съдебна реформа.
И главното: непрестанно работеше в тази посока.
Намирам, че превръщането на разговора за правосъдието у нас за незаобиколим, е лична заслуга на Христо. И тя е от основополагащо значение за нас като общество.
И сега понеже започнах с нещо лично, ще приключа по същия начин: за времето, в което Христо Иванов беше партиен лидер ми е давал няколко интервюта. Всички те бяха истинска битка, защото смятам, че журналистът не трябва в никой случай да прощава и най-малките грешки на политиците. Дори на онези, за които гласува. За разговорите си с него съм се готвила най-усърдно, за да извадя думи, цитати, които да го разобличат, изнервят, да намеря несъответствие с казваното преди и казваното после.
Никога, нито веднъж Христо не се опита да ми каже “ама защо сега така правиш”. Нито веднъж не ме попита защо съм написала нещо или защо не съм написала друго. Всички останали без никакви партийни изключения са го правили.“
