Поемането на властта от Телериг: Византийска заплаха и войната през 773 година

0
349
Кан Телериг
Кан Телериг. Снимка: Румен Петков

Историята на България през VIII век е изпълнена с предизвикателства и драматични събития. Един от най-значимите владетели на този период е кан Телериг, който поема управлението на държавата през 768 г. в момент на тежка криза. Силни византийски нашествия, вътрешни размирици и икономическа разруха застрашават съществуването на България.

Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков от ПП „Единение“ разкрива интересни събития от този период.

В книгата може да се запознаете как в тази трудна обстановка Телериг проявява изключителна държавническа мъдрост и решителност, като успява да постигне временна стабилизация на страната и да отблъсне външните заплахи. Историята на неговото управление е забележителен пример за борба, упоритост и умела дипломация.

Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:

„Кан Телериг поема управлението на държавата през 768 г., след смъртта на кан Паган. Време в което страната ни е разорена и опустошена от византийските нахлувания, а народа измъчен и икономически съсипан от постоянните войни. Овластените боили се разпореждат по собствена угода, с които допълнително тормозят и изтощават населението, обричайки го бедност. Към всичко това трябва да присъединим и неопределените отношения спрямо Византия, които са в основата на ожесточените междуособици сред боилите.

Като единственият изход да се запазим като държава, Телериг намира в решението да задържи колкото се може по-дълго вътрешния и външен мир.

За това първата цел която си поставя е да успокои страната от вътрешните размирици, в което немалко му помагал и страхът от нова война откъм Византия. Обаче по-голямата трудност за него е да постигне външният мир, и то главно с войнолюбец като Константин V, борбата с когото не било трудно да се предвиди, че още не завършена.

И наистина през пролетта на 773 г. Константин V отново обръща погледа си към България. Започва нова война, която по план е повторение на похода от 766 г. Армията отново тръгва по море и по суша. Сухопътната войска, състояща се предимно от конница, има задачата да се събере на българската граница, а другата съгласно плана начело със самия император, се придвижва на 2000 кораба по крайбрежието на Черно море със цел да навлезе в Дунав и да нападне българските придунавски области.

Но, по време на предвижването Константин V променя първоначалния си план. Той преценява, че България е неспособна да се противопостави на такава армия и няма смисъл да губи излишно време за да обикаля през делтата на Дунав за да я удари от север. За това като преминава нос Емине, дебаркира северно от Стара планина и с войската от корабите потегля пеша към столицата Плиска. Противно на очакванията изведнъж пред него се изправя българската войска. Стъписан от ситуацията, Константин V първоначално решава да се отклони към Варна, но като се ориентира в обстановката разбира, че българите не случайно го посрещат на това място.

Кан Сабин е разположил войските си между морския град и устремилата се армия. Неизвестността и най-вече неочакваното дръзкото поведение на българите го правят нерешителен и Константин V прави опит да се завърне, но българският кан му предлага мир. Изплашен от обстоятелството, че ако не приеме ще бъде преследван и разбит се съгласява с предложението. Главното условие на тоя мир се състои в това, че и двете страни се задължават да не воюват, а императорът и в бъдеще обещава да не навлиза в българска територия. Съгласно клаузите Византия трябва да изтегли гарнизоните във всички построени от нея погранични крепости, и да върне територията по сключения от 716 г. договор. По тоя начин една от целите на българския владетел е постигната.

Като проследяваме събитията в днешно време можем да заключим, че Телериг не се е доверил на тоя мир. Той твърде добре осъзнавал, че борбата с Византия е временно отложена и че опасността съвсем не е отминала. Но по-притеснителното е, че младата българска държава, едва ли би издържала успешно в бъдещите борби с такава опитна и войнолюбива съседка каквато е Източно римската империя.

Българският народ може да бъде избавен от византийско поробване само ако българският владетел успее да привлече на своя страна всички славянски племена на Балканския полуостров и да образува една силна държава, способна да противостои на Византия. И така недовършената идея на Аспарух и Тервел отново се възродила в енергичния Телериг. За да има силна държава българският господар трябва да стане обединител на балканските славяни. След подписването на договора Телериг се прибира в столицата, но не разпуска цялата си армия.

Дни по-късно с 12 000 войска се насочва към Тракия и Македония. Първоначално започва преговори със славянското племе берзити /бърсяци/, което населява северните части на географската област Македония, за приобщаване към държавата. Дипломацията се е води тайно, защото гласността несъмнено би насъскала императора както против берзитите, така и против самите българи. Във българския стан всичко се развива по план, но от агентите си в Плиска Константин V получава съобщение за тази българска дипломация.

За това той решава, да се възползва от отсъствието на българския владетел в столицата, като потегли на поход и ненадейно нападне България. Командирите му получават заповед и започват да се готвят за военна акция. Но по същото време в Цариград се намират български пратеници, които имат задължения по окончателното сключване на мира.

За да скрие от тях целта на подготовката, той ги излъгва, че се готви за предстоящата война с арабите, а за да бъде още по-достоверно, той прехвърля цялата войска на отсрещния /азиатски/ бряг. Константин V успешно прикрива користния си план за неочакваното нападение. В този негов поход той залага на изненадата, защото много добре знае, че българите в дадения момент най-малко очакват война от негова страна. При заминаването си от Цариград, нищо не подозиращите българските пратеници са съпроводени до портите лично от императора.

Веднага след като се уверява от преследвачите, че са се отдалечили значително, Константин V незабавно прекарва войските отново на европейския бряг и без да губи време с 80-хилядна армия се отправя на запад, към местата където българския владетел участва в преговори.

В местността Литосория /дн. Сините камъни край Сливен/ ненадейно напада тила на българския отряд, а след няколко дни и останалата част при Берзития. Неравностоиноста на силите дава голям превес на ромеите и за кратко време българи са напълно разбити.

Ситуацията принуждава Телериг да прекъсне мисията си да се завърне в Плиска. След битките при Литосория и Берзития Константин V се завръща тържествено в Константинопол с много пленници и плячка, а на самата война и дава имено „благородна”.

Въодушевен от успеха си, той обявява мира от предната година за нарушен от страна на българите и под претекст, че са достатъчно омаломощени, решава да потегли за окончателното покоряване на България.

Новият поход е отново по суша и море. Дванадесетхилядна конница натоварена на кораби се отправя към византийска Варна със задача да дебаркира в града и да чака заповеди. Този път императорът тръгва със сухопътната армия към балканските проходи. Когато обаче флотата стига до Месемврия, под действието на северния вятър в морето се разразява буря, която потапя корабите. Императорът прекратява похода, без да постигне някакъв успех.

Тая несполука ободрява Телериг и той решава да му се реваншира за двете изгубени сражение през октомври. Провалената дипломация разкрива на българския кан главното зло в държавата — вътрешните врагове. Заради византийски агенти в българската столица, всички негови планове бързо стават известни на византийския император.

Телериг решава да се избави с хитрост, като изпраща писмо до византийския император, в което пише:

„Аз се реших да побягна оттук и да дойда при тебе, за да покориш чрез мене цяла България. Обаче прати ми честна дума за моята безопасност и съобщи ми кои ти са тук приятелите, за да им се поверя и те да ме придружат.”

Константин V се подава защото познава ситуацията в България и приема, че Телериг е поредният български владетел, който е принуден да напусне престола. Той изпраща на българския кан имената на своите шпиони.

На Телериг не му остава нищо друго, освен да прочисти Плиска от предателите, като избива всички в списъка. Ядосан, че се е хванал на измамата, императорът веднага заповядва да се събере армия и през август 775 г. да е готова за нов решителен поход, които има задача окончателно да съкруши България.

Съгласно летописците Константин V не може да се освободи от напрежението, че е бил надхитрен, поведението му се е променило и дори е изпадал в нервни кризи. Той повежда похода, но още в самото начало получава силен апоплектичен удар /инсулт/, лечителите го връщат в Аркадиопол /дн. Люлебургас/ на носилка, от там го изпращат в Силимврия /дн. Силиврия/, но лек за него не се намира. На 14 септември 775 г. умира на кораб, плувайки по Мраморно море за крепостта Стронгил.

Така най-после България се избавя благополучно от свой опасен и закоренял враг, който през своето управление е организирал девет похода целящи да неутрализират българската независимост. Неговият син и приемник, кроткият и често боледуващ Лъв IV Хазарски /775-780/, категорично се отказва от водената политика на своя баща. Неговото кротко царуване е отбелязано с мирни отношения между България и Византия.

Кан Телериг постига една от целите си, като преодоля византийската заплаха. Смъртта на Константин V Копроним /Лайняния/ има твърде голямо значение за развоя на вътрешната политика в България. Докато беше жив, България имаше враг, и живееше под постоянната заплаха да бъде нападната. Тази заплаха не само обедини българите, но и прекрати вътрешните размирици, благодарение на умната политика на кан Телериг, който умело си послужи с обстоятелствата. Но щом опасността премина, в България отново започват борбите за надмощие между родовете.

Тия борби обаче вече имат друг характер. До покачването на кан Телериг на българския престол, борбата е била чисто династическа, водела се е между двете образувани от средата на боилите политически партии за власт и в развитието й се изработило правилото, че, която от партиите успее да сложи на престола своя кандидат и го държи в ръцете си, тя ще може да има надмощие и по-лесно да трупа капитали.

От тук нататък стремежът на всяка от партиите е да допусне или да не разреши на славяните да бъдат елемент от държавата и да участват в нейното управление. Боилите много добре осъзнавали, че защитата на тия интереси напълно зависи от това, кандидатът на коя партия ще се покачи на престола. Разбира се, това ненормално развитие в държавния живот, създадено от аристократичното управление не може да се харесва на строгия и самостоен Телериг.

Защото той гледа на славяните не като на сила, а като важен елемент, от който зависи разширението на държавата. Също така много добре разбира, че за да премахне тая изолираност на славяните, кана трябва да се превърне в съединителна брънка между двете народности. Но това на практика не може да се получи, защото канската власт е безсилна при прокарването на нови идеи тъй като зависи от съвета на боилите. А именно противоречията в този съвет са основната причина за упадъка на канската власт.

Телериг решава да промени това, но още при първият си опит да намали силата на съвета срещу думата на кана, го последва поредния боилски заговор в Плиска. През 777 г. след поредния преврат Телериг се принуждава да избяга в Константинопол. Новият византийски император Лъв IV Хазарски, син на Константин V, с радост приема Телериг, и му дава обещание да не продължава войните на своя баща. Бившият кан приема кръщение с християнското име Теофилакт и титлата патриций. Под новото си име сключва брак с братовчедката на императора Мария и става част от византийската аристокрация.

Ако направим една равносметка на неговото управление ще видим, че на практика след смъртта на дългогодишния си съперник, Телериг излиза като победител от двубоя. Той трябвало да продължи да управлява българската държава през нейния период на вътрешна стабилизация. И точно тук ни озадачава същественото.
Защо един такъв български кан — враг на византийците и на византийското влияние, търси убежище в Цариград? Каква е неговата цел? Да си върне престола, или завинаги се отказва от него? Това са все въпроси на които отговор може би никога няма да намерим.“

Амбициозният кан Паган: Предателство във властта и опити за обединение

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments