Пловдив чества 172 години от рождението на Христо Ботев. Събитието започна в 13:15 часа, а на мястото дойдоха десетки граждани, за да отдадат почитта си към героя.
На паметника на великия поет и революционер бяха положени венци и цветя. Слово за делата и живота на революционера изнесе директорът на Регионалния исторически музей в града под тепетата Стефан Шивачев.
В събитието взеха участие венецоносци, представителен взвод и Военен духов оркестър. Мероприятието бе организирано със съдействието на Община Пловдив.
От Искра.бг избрахме едно от незабравимите му произведения, с което да си спомним за неговото творчество.
Към брата си
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, братя, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий — плач народен!
