От Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ /БКПЗ/ разпространиха становище във връзка с проекта на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки. В него е посочено, че не подкрепят проекта в настоящия му вид. Според Камарата справедливата цена на плодовете и зеленчуците трябва да се определя на базата на производствената себестойност и да включва не по-малко от 10% надценка за производителя, а не да започва от цената на едро.
БКПЗ възразява и срещу ограничаването на механизма само до домати, краставици, картофи и ябълки. Настояват мерките да обхванат цялата верига на доставки и да гарантират както справедлива изкупна цена за земеделските производители, така и обосновани надценки при търговията на едро и дребно.
Какво пише в становището до министър Александър Пулев?
„Уважаеми господин Пулев,
В рамките на обществената консултация на Проект на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки съгласно чл. 68п, ал.6 от Закона за защита на потребителите, публикуван на 07.08.2026 г. Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ) изразява следното становище:
Консумацията на пресни плодове и зеленчуци има огромно значение за здравето на българските граждани и за качеството им на живот, затова ролята на БКПЗ като браншовата организация в България с най-широко представителство на българските производители на плодове и зеленчуци, е не само да ги защитава, за да могат да произвеждат безопасни и качествени плодове и зеленчуци, но и за да могат да реализират плодовете и зеленчуците на пазара, които да бъдат част от менюто на българския потребител.
Но, за да се случи това, на първо място е важно българската продукция да получи справедливата си цена – според нас тя не трябва да е по-ниска от себестойността на продукцията и трябва да включва не по-малко от 10% надценка. На второ място, търговските надценки по веригата на доставка трябва да бъдат справедливи и да не за сметка на земеделските производители. Така справедливата цена ще доведе до устойчиво потребление на българските плодове и зеленчуци съобразено с тяхната сезонност.
Както се потвърждава и от секторния анализ на Комисията за защита на конкуренцията „при плодовете и зеленчуците ценовите процеси се формират под едновременното въздействие на сезонност, климатични условия, кратък срок на реализация, нетрайност, загуби при съхранение, транспортни разходи, горива, хладилна инфраструктура, тържища, посредници, внос и ограничен достъп на малките производители до устойчиви търговски канали. Именно затова мерките в този подсектор не могат да бъдат сведени до контрол върху крайните цени, а трябва да обхванат цялата верига – производство, изкупуване, сортиране, съхранение, тържища, транспорт, внос, търговия на едро, търговия на дребно и публични доставки.“. И се допълва „подсекторът „Плодове и зеленчуци“ се превръща в самостоятелно рисково звено в хранителната верига. Той съчетава няколко уязвимости едновременно: сезонно производство, висока нетрайност, зависимост от горива и логистика, ограничен достъп на малките производители до търговски канали, силна роля на посредниците и значително влияние на вноса. Поради това вече е аргументирано, че мерките в този подсектор трябва да бъдат насочени не само към крайните цени, а към цялата верига — производство, изкупуване, тържища, съхранение, транспорт, внос, едро и дребно.“
За съжаление, и през този сезон, за поредна година, и то при богата реколта от плодове и зеленчуци, почти всеки ден телевизионните репортажи показват една и съща тежка картина в ЦЯЛАТА СТРАНА – български производители, доведени до отчаяние, продукция без пазар и изкупни цени, които не покриват дори разходите за нейното отглеждане:
- Производители на праскови от Сливенско, членове на БКПЗ заявиха, че работят на загуба и вече обмислят да изкоренят градините си.
- Производители на краставици в Хасковско излязоха на протест и раздаваха продукцията си на пътя, защото вместо да я продадат, са принудени да я дават на животните или да я изхвърлят.
- Производителите на дини от Любимец – район, превърнал се в символ на българското производство на дини – отказват да прибират реколтата си. Защото брането струва повече, отколкото ще получат от продажбата.
Различни култури. Различни райони. Един и същ проблем. Това вече не са единични случаи. Това е системна криза, която унищожава българското производство на плодове и зеленчуци пред очите ни!
На фона на описаната тежка ситуация, в процеса на обсъждане и приемане на последните изменения на Закона за защита на потребителите, БКПЗ подкрепи по принцип въвеждането на справедлива стойност за храни, защото припозна стремежа на управляващите да осигурят „продължаваща, последователна и ефективна защита на потребителите срещу необосновано увеличение на цените“, както и да създадат „устойчиви механизми за прозрачност, контрол и обществено доверие в условията на динамична икономическа среда“.
В същото време, според нас, конкретната разпоредба на чл. 68п от закона, неправилно ограничи определянето на справедливата стойност:
- Само до стоките от голямата потребителска кошница – в случая само за домати, краставици, картофи и ябълки;
- Да започва от „цената на едро плюс“, която включва цената на едро, оперативни разходи и търговска надценка.
На база на гореизложеното, ние не можем да подкрепим проекта на Методика, който се базира на чл. 68п, срещу който изложихме своите обструкции. Според нас е правилно в изчисленията за формиране на справедливата стойност да се изхожда от данни за производствената цена, а не от данни за цената на едро, извлечени от ежедневните данни, публикувани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). За тази цел според нас следва да се използват данните за цени, събирани от НАП, Агенция „Митници“ и държавната компания Система за агропазарна информация (САПИ ЕООД).
Уважаеми господин Пулев,
Считаме, че едва след извършването на законодателни промени в чл. 68п от Закона за защита на потребителите и включването на текстове, гарантиращи справедлива цена за земеделската продукция, която е началото на веригата на доставки, както и гарантиращи последващи справедливи надценки на търговците на едро и дребно, така че да не се нарушава функционирането на вътрешния пазар и българските земеделски производители да не бъдат притискани относно изкупните цени, тогава бихме могли да подкрепим методика за определяне на справедливата стойност на храни и в частност на плодове и зеленчуци като инструмент за защита на потребителите, гарантиране на честна конкуренция и превенция на спекулата чрез повишаване на пазарната прозрачност.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Магнитни бури на 9 септември 2026: NOAA прогнозира смущения от клас G1
