
Социологът Първан Симеонов разкри в своя профил в социалната мрежа Facebook нови данни относно нагласите на българските граждани към въвеждането на предмет „Религия“ в училищата.
За целите на изследването на агенция „Мяра“ са обхванати 807 души в периода от 3 до 13 април тази година. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
Въпросът този път е бил зададен така: „Обсъжда се в училищата, вместо досегашното свободно избираемо изучаване на религия, да се въведе задължително избираемо изучаване на религия от най-ранна ученическа възраст. В тази задължителна програма ще може да се избира изучаване на религия или алтернативно етика, философия и история на религиите. Независимо дали сте вярващ/а и коя е Вашата религия, моля за всяко едно от следните да ми кажете дали одобрявате, или не одобрявате Вие лично?
– Да се изучава религия християнство като задължително избираем предмет в училищата
– Да се изучава религия ислям като задължително избираем предмет в училищата
– Да се изучава общ предмет за добродетелите в различните религии.“
По трите опции данните са както следва:
34,2% одобряват да се изучава религия християнство като задължително избираем предмет в училищата – срещу 46,5%, които не одобряват. Останалите не могат да преценят.
15,7% одобряват да се изучава религия ислям като задължително избираем предмет в училищата, но 70,1% не одобряват. Останалите не могат да преценят.
41,2% одобряват да се изучава общ предмет за добродетелите в различните религии, а 43,4% не одобряват. Останалите не могат да преценят.
„Последната опция е моя интерпретация на възможностите и е абсолютно хипотетична. Но отговаря на моя прочит и подход“, подчертава Първан Симеонов. Той припомни и какво е показвал техен сондаж, проведен през месец март:
„Сондажът беше проведен по телефона между 14 и 18 март 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души. Въпросът беше:
„Обсъжда се въвеждане на задължителна програма за изучаване на религия в училищата, в рамките на която може да се избира изучаване на религия или алтернативно етика, философия и история на религиите. Моля да ми кажете Вие лично по-скоро сте съгласен, или по-скоро не сте съгласен, с въвеждането на подобен предмет в училище?“. Резултатите бяха: 63,4% – „по-скоро съгласен“, 33% – „по-скоро несъгласен“, 3,6% – „не знам/без отговор“. При филтриране на отговорите само сред родители на ученици (базата е малка: 207 души), се получава: 56,2% – „по-скоро съгласен“, 40,1% – „по-скоро несъгласен“ и 3,7% „не знам/без отговор“.
И така. На пръв поглед може да ви си стори, че данните сега съдържат по-скоро главно отрицание. Но аз бих ги интерпретирал като колебание, объркване, може би. Промяната спрямо времето месец по-рано показва, че дебатът е сработил, повлиял е. Ако тогава сме имали обществени инстинкти, базови нагласи, сега вече като че ли започва да личи мнение, а не просто настройка. Скоро наистина ще се формира обществено мнение и е същностно важно накъде ще тръгне дискусията. Всеки изследовател ще ви каже, че за обществения климат у нас такива разпределения „30 на 40“ или „40 на 40“ са вече добър атестат – на фона на традиционния скептицизъм и отрицание към всякакви властови идеи у нас. Отрицание е отчетливо само при идеята за изучаване на ислям. Тя допада повече – закономерно – на самите мюсюлмани. Те, впрочем, нямат против и изучаването на християнството. Онова, което обаче условно можем да назовем с обобщението българи – т.е. не етнически турци или други етноси, например – е видимо против възможността за изучаване на ислям.
Тук светва и първата червена лампа – възможността учениците да бъдат делени на учещи едната и другата религия. Разбира се, контрааргументът е, че е по-добре изучаването на ислям да е държавна работа, а не работа на „вносни“ духовни практики. Казано съвсем кратко. В същото време, това може да се окаже едно от най-мащабните изучавания на ислям в Европа. При това – на Балканите. Не обсъждам религиите, обсъждам практическия еспект.
Въобще, данните се подчиняват на етнос (ралигия), но и на възраст. Най-младите са най-против. Това също е очаквано. Като чи ли родителите на ученици са и по-скептични.
Тук светва и втората червена лампа: общите мнения са в нормата, но родителските мнения са по-тревожни. Следователно: нужно е ясно обяснение как на практика ще се случва преподаването.
Надявам се колеги да продължат да изследват темата също и да влезем в разговор. Приемам всякакви корекции и идеи.
В обобщение: темата не среща обществена съпротива, каквато при други управленски идеи в годините често се открива. За сравнение – съвсем примерно – давам отношението към актуалната тема за еврото: там имаме съотношение 39% „за“ при 57% „против“. Но идеята би могла да бъде приета най-вече като възпитание в добродетели. Ако се превърне в налагане на религии, тя може да предизвика обществен проблем.“
Присъединете се към нашия Телеграм