Местността Индипасха е едно от най-красивите и мистични места в Странджа. Тя се намира между селата Сливарово и Граматиково и за нея се предполага, че е древно тракийско оброчище.
Поради сравнително лесния си достъп с автомобил, тя е предпочитано място за отдих и разходка на много туристи от цяла България. Съществуват предположения, че името ѝ произлиза от словосъчетанието „след Пасха“, което буквално може да се преведе като „след Великден“. Според проф. Валерия Фол на това място по неповторим начин се съчетават християнските с езическите вярвания. Също така се смята, че изворът под отвесната скала на светилището е лековит. Насред оброчището е издигнат малък параклис, където поклонниците оставят икони на различни светци, които да ги закрилят.
Всичката тази мистика неминуемо ражда и суеверия, които от една страна могат да бъдат последна надежда за много отчаяните хора, чиито близки и роднини страдат от тежки заболявания, но от друга могат да бъдат опасни за природата и да замърсят красивото природно място.
Едно от поверията сочи, че връзването на дрехи и парцали по дърветата и скалите, носи надежда за късмет и най-вече изцеление. Дрехите трябва да са носени от болния и да са покривали частта на тялото му, която е се нуждае от лечение.
След десетки публикации в интернет през последните години обичаят добива все по-голяма популярност, което води до сериозен проблем – замърсяването с голямо количество текстил. Поради тази причина на мястото са поставени табели, които призовават посетителите да не връзват дрехи и парцали, а вместо това да се възползват от лековитата вода, като отпият от нея, измият се или я положат на болното място. Поклонниците също така имат възможност да запалят свещ на иконостаса или парично дарение в затворената каса под него.
По всичко изглежда, че молбата все пак масово не се спазва, а красивото иначе място посреща туристите с подобна на сметище гледка, особено в седмиците след Великден. Всичко това създава огромен проблем, защото с времето тези дрехи започват да се разграждат и замърсяват земята и извора. Доказателство за това са частите от парцали, които могат да бъдат открити малко по-надолу по течението на реката.
На мястото също така се оставят много храни и напитки в опаковки, които могат да стоят там десетки години, освен ако не бъдат почистени. Същото важи и за стотиците монети, които хората оставят по земята и в извора, въпреки че на иконостаса има специално поставена каса с тази цел. По този начин точно мястото, от което посетителите могат да отпият от лековитата вода, се оказва пълно с голямо количество ръждясали монети, които със сигурност не спомагат за нейната чистота.
Разбира се, никой не иска и не може да каже на хората в какво да вярват, особено когато имат сериозни проблеми и болни близки. Но Индипасха предлага много други начини за вярващите, които да се възползват от енергията на мястото, без да го замърсяват и по този начин да го оставят чисто и приветливо за останалите посетители.
В крайна сметка много по-важен е смисълът и вярата, който влагаш в един дори обикновен жест, отколкото дрехата, която ще завържеш за клонка и ще оставиш там, докато някой не дойде да почисти след теб.
