Доброволният отказ да ходите с открити лица, да работите и да пътувате, е най-прекият път към края на демокрацията и заличаването на постигнатата свобода.
Страхът побеждава.
Болестта е маска на расизма. И на всичкото неприемане на различните – отдръпваме се от хората с азиатска визия, които срещаме в градския транспорт. Случило се е. Разказано ми е.
Алиби за липса на съчувствие и широка порта за всякакви безобразия (журналистка е свалена от самолета с делегация за Гърция, защото е кашляла).
Психиатричното отделение във ВМА се преформатира в отделение за вируса. А психичноболните къде отиват? Изчезват, излекувани са? Никой не пита и на никого не му пука за тях.
Заразени сме.
Кога ще спрем да се събираме в театър, кино, клуб? Кога ще спрем съвсем да протестираме по площадите? Защото може някой да се изкашля неправилно. А властта ще го обяви за терорист и заплаха за националната сигурност.
Карантината е подготовка за забрана за събирания и масови мероприятия. Естествено, от грижа. И за наше добро.
*Преди да се запасите с боб и спирт за вечни времена, време е да започнете да си миете ръцете и да проветрявате.
Източник: Миролюба Бенатова
