Утро притихнало. По моста крача
и бавно си отпивам от кафето,
а покрай мене гларусите грачат
и с ехо отговаря им небето.
Морето кротко е и няма хора,
прегръщам въздуха и се отпускам.
Тук сякаш е избягала умората,
а времето тъй бясно не препуска.
Блести водата, спомени отвежда,
и пуска ги в посоки най-далечни,
а слънцето суетно се оглежда,
изпратило усмивката си вечна.
Обръщам поглед, лодка плава.
Ах, надписът „Бургас“ личи по нея!
Във този град страстта не остарява,
щом любовта с платна белее.
Не спирам. Продължавам. Стигам края
и запленена вдишвам от момента.
Ще го повторя пак, защото зная,
че тук изчезва „скоростната лента“.
