Въпреки въздействието на пандемията от коронавирус, светът не трябва да забравя “по-дълбоката екологична ситуация”, пред която е изправена планетата, пише “BBC”.
Това е мнението на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш в изявление, направено по повод Деня на Земята. Той казва, че таксата, която вирусът взема, е “незабавна и страшна”. Но кризата е и буден призив “да направим нещата правилно за бъдещето”, казва още генералният секретар.
Гутериш повтори мнението си, че коронавирусът е най-голямото предизвикателство, пред което е изправен светът след Втората световна война. Но тъй като светът отбелязва 50-годишнината от Деня на Земята, “разгръщащата се екологична криза на планетата” е “още по-задълбочена спешна ситуация”, казва той.
“Биоразнообразието бележи сериозен спад”, смята още Гутериш.
“Нарушаването на климата се приближава до точка без връщане. Трябва да действаме решително, за да защитим нашата планета както от коронавируса, така и от екзистенциалната заплаха от нарушаване на климата”, подчертава той.
Дългосрочен привърженик на силните действия за справяне с глобалното затопляне предлага шест действия, свързани с климата, които трябва да оформят възстановяването след вируса. Светът трябва да осигури нови работни места и бизнес чрез “чист, зелен преход”.
Парите на данъкоплатците, когато се използват, “трябва да бъдат обвързани с постигането на зелени работни места и устойчив растеж”.
Парите трябва да бъдат използвани, за да направят хората и обществата по-устойчиви на изменението на климата, казва той.
“Публичните средства трябва да се използват за инвестиране в бъдещето, а не в миналото.”
“Субсидиите за изкопаеми горива от правителствата са тема, която Антониу Гутериш подчертава многократно. Това трябва да приключи”, казва той и добавя: “Замърсителите трябва да плащат за замърсяването си”.
Светът ще трябва да работи заедно, казва генералният секретар, и климатичните рискове ще трябва да бъдат включени във финансовата система и да бъдат в основата на цялата публична политика. Връзките между изменението на климата и коронавируса също бяха подчертани от много наблюдатели и експерти в тази област.
“Докато пандемията ще доведе до временно понижаване на глобалните емисии на парникови газове, това не трябва да отклонява спешната необходимост от бързи фундаментални промени в инфраструктурата, енергетиката, земеползването и промишлените системи, които да ни насочат към пътя към нетни нулеви емисии в световен мащаб най-късно до 2050 г.”, казва Андрю Нортън, директор на Международния институт за околна среда и развитие (IIED).
“Промяната в използването на земята и обезлесяването са основни световни двигатели за унищожаване на биоразнообразието. Те повишават риска от по-нататъшна пандемия, като тикат хората в контакт с нови заплахи, от които е и новият коронавирус. Всеки изгубен вид е необратимо събитие, което намалява устойчивостта на природните и човешките системи за постоянно”, казва още той.
На 50-годишнината на Деня на Земята, който за първи път беше отбелязан на 22 април 1970 г., много изследователи имат желание да подчертаят как заплахите за планетата нарастват с течение на времето.
“Пандемията от Covid-19 е напомняне, че съществуването ни на Земята е крехко”, заяви д-р Карен О’Нийл от университета в Рутгерс в САЩ.
“Еко погледът от този първи ден на Земята се разшири, за да признае връзки между човешкото здраве и екосистемите”, подчертава той и добавя: “Влошената среда и замърсяването ни правят по-склонни да се сблъскаме с нови вируси и да бъдем по-уязвими към тези вируси, когато започнат да се разпространяват.”
Превод: Диана Тодорова
