Омбудсманът иска връзването и изолацията на психичноболните да става при ясни правила

0
41
Диана Ковачева
Диана Ковачева. Снимка: Омбудсман на Република България

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до председателя на Временната комисия за защита правата на психичноболните пациенти Деница Сачева, в което предлага да се възложи изготвяне на медицински протокол, с ясен алгоритъм за прилагане на принудителните мерки „имобилизация“ (връзване, фиксиране) и „изолация“.

Проф. Ковачева настоява здравното министерство да преразгледа Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства, която противоречи на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание към ООН и Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа.

Тя предлага в протокола към наредбата да се разпише колко често могат да бъдат изолирани и имобилизирани пациентите за период от 24 часа, включително конкретните основания, при които се прилагат тези мерки, както и вида на средствата за имобилизиране. Също така общественият защитник настоява да се отбелязва – кои и колко служители, могат да участват в прилагането на мерките, както и видът на прилаганата медикаментозната терапия. Подчертава, че в стаите за изолация и имобилизация е необходимо да се монтира система за видеонаблюдение, със записване, а записите се съхраняват в срок най-малко от три месеца.

Диана Ковачева е категорична, че е нечовешко и унизително отношение или отнасяне един пациент да бъде връзван в продължение на часове през един и същи ден и изолиран, припомня случая от 2 октомври м.г. в ДПБ-Ловеч, при който загина пациент.

„В Наредбата не е разписано след като е назначена една мярка имобилизация (връзване) за 2 часа, това означава ли, че 5 минути след като е изтекла мярката пациентът отново може да бъде вързан неограничен брой пъти. Така също, когато човек е бил изолиран за 6 часа, не е разписано колко пъти може да се продължи тази мярка за по още 6 часа. На практика, човек може да бъде изолиран всеки ден в продължение на 15 дни почти без прекъсване на мярката“, подчертава проф. Ковачева.

Освен това омбудсманът предлага създаването на единна информационна система, в която задължително да се вписва в реално време всяка „имобилизация“ и „изолация“ от всички психиатрични стационари в страната. А въпросната система да свързва всички психиатрични стационари с Министерството на здравеопазването, което всеки месец да предоставя публично данни, за прилаганите принудителни мерки в психиатрични стационари в страната.

Друго предложение на Диана Ковачева е в състава на Комисията за надзор по прилагането на мерките за временно физическо ограничаване да стане задължително включването на лице с юридическо образование и представител на хуманитарна неправителствена организация и те да имат възможност за извършване на постоянни проверки по отношение на дейностите за временно физическо ограничаване, по всяко време на денонощието.

По данни на здравното министерство до 1 октомври 2023 г. общият брой на настанените на принудително лечение в психиатричните лечебни заведения (държавни психиатрични болници и центрове за психично здраве) са 300 души, а на задължително лечение – 1827 души.

За 2022 г. на принудително лечение са били 449 пациенти, а на задължително лечение – 2606, което означава, че за 2022 г. 3055 пациенти са били осъдени на лечение и не могат доброволно да напуснат лечебните заведения.

Общият брой на регистрираните имобилизации до 1 октомври 2023 г. е 1873, като за 2022 г. е бил 2464.

Изводът е, че броят на пациентите, осъдени на лечение е голям, като те не могат доброволно да напуснат лечебните заведения и това още повече задължава държавата стриктно да следи за спазването на правата им.

Друго важно предложение на омбудсмана е в Закона за здравето, в глава V „Психично здраве“ да се предвиди органите на прокуратурата да упражняват регулярен надзор върху всички лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ в страната. Както и на лицата, починали в лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, задължително да се извършва патологоанатомична аутопсия, като бъде включен и химико-токсикологичен анализ.

По статистика до 1 октомври 2023 г. общият брой на извършените патологоанатомични аутопсии за установяване на причините за смърт са четири. За 2022 г. те са общо шест, за 2021 г. – осем.

„Искам да отбележа, че най-младият пациент, починал през 2021 г. в Държавна психиатрична болница гр. Севлиево, е на 22 години. От предоставения ми Анализ на причините за смъртта от МЗ е отбелязано, че основната диагноза при смърт е остра сърдечно-съдова недостатъчност“, посочва проф. Ковачева.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments