Новият военноморски приоритет на Северна Европа: Саботаж на подводници

0
37
Военен кораб и подводница.
Снимка: Пиксабей

Финландски и британски военнослужещи, които в една зимна сутрин провеждат рутинно военноморско учение, скоро ще имат нов приоритет: защита на подводната инфраструктура, пише „Politico“.

Точно на изток от бездействащия британски спомагателен кораб „Маунтс Бей“ – базата на съвместното учение, наречено „Замръзващи ветрове 23“ – минава газопроводът „Балтийски конектор“, по който се пренася газ между Естония и Финландия и който беше разкъсан през октомври. Вероятният виновник е котвата на търговски кораб, плаващ под китайски флаг и пътуващ за Русия. Все още не е установено дали заграбването на тръбопровода е било умишлено, но в началото на декември западните военни плановици решиха, че не възнамеряват да чакат отговор, преди да реагират.

Десет държави, известни под общото наименование „Обединени експедиционни сили“ (Joint Expeditionary Force – JEF) – Обединеното кралство, петте скандинавски държави, трите балтийски държави и Нидерландия – заявиха, че ще разположат поредица от кораби, включително британския „Маунтс Бей“, „като военен принос към защитата на критичната подводна инфраструктура“. Този ход беше последният знак за това как западните държави засилват защитата си срещу т.нар. хибридна война или война в сивата зона, докато войната в Украйна продължава. Такива действия в сивата зона не са обвързани с официално обявяване на война, но могат да включват саботаж на инфраструктурата, кибератаки и кампании за дезинформация. 

На мостика на кораба „Маунт Бей“ финландският морски плановик капитан Микко Лааконен заяви, че съмишлениците трябва да обединят ресурсите си, за да възпрат противниците от нарушаване на хилядите километри газопроводи и комуникационни кабели, пресичащи Балтийско море. Лааконен сподели:

„Трябва да работим заедно. Това не е учение за една нация.“

Нова уязвимост

Инцидентът с „Балтийски конектор“ е последният от поредицата пробиви в подводни тръбопроводи и кабели, сред които най-значителен е взривът на „Северен поток“.

Нито финландските, нито естонските власти, разследващи пробива в Balticconector, са представили доказателства, които да показват, че заподозреният кораб – Newnew Polar Bear – е участвал в хибридна атака от името на Китай или Русия. (Правителствата и на двете държави отричат да са замесени.) Експертите обаче заявиха, че все пак е важно да се реагира, тъй като инцидентът е разкрил уязвимост. Юка Саволайнен, специалист в Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридни заплахи, изследователски център в Хелзинки, обяснява:

„Трябва да гледаме на това като на тест, защото той показа как е технически възможно да се разруши част от подводна инфраструктура, която е от критично значение и е доста тежка. На някакъв етап от кризата противникът може да се опита да повреди тази инфраструктура по много начини и това може да включва този вид техники: търговски кораб и неговата котва.“

Въпреки че редица държави, включително Финландия и Германия, диверсифицираха източниците си на газ през последната година, защитата на тези доставки остава от решаващо значение за енергийната сигурност на Европа. Около половината от германските домове се отопляват с газ. Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel, подчертава:

„Европа не може да си позволи повреди или саботажи на тръбопроводната инфраструктура, защото ако това се случи на важни междусистемни връзки … това би било голямо събитие, което наистина може да създаде значителни проблеми за Европа.“

Кораб в нощта

Около 2 ч. през нощта на 8 октомври персоналът на операторите на „Балтийски конектор“ – Gasgrid Finland и Elering от Естония, забелязва рязък спад на налягането в 77-километровия морски участък на газопровода, който минава между Палдиски на северния бряг на Естония и Инкоо в Южна Финландия. Те се втурват да затварят клапаните, за да спрат потока на газ в Балтийско море, докато шведските и естонските телекомуникационни компании регистрираха повреди по кабелите на морското дъно, за които също се предполага, че са причинени от новата полярна мечка. През следващите дни, когато финландската и естонската полиция започнаха да разследват, военни и политически лидери във Финландия и близките страни повдигнаха идеята за умишлено нападение. Ето какво коментира началникът на шведските военноморски сили Ева Скоог Хаслум:

„Често споменаваме хибридната война и проблемите в сивата зона и можем да кажем, че това – за да му сложим етикет – вероятно се е случило.“

През изминалите седмици финландски и естонски официални лица заявиха, че искат да изчакат края на полицейските разследвания, преди да предположат кой може да е отговорен. Все пак финландският министър по европейските въпроси Андерс Адлеркройц наскоро отиде по-далеч, като в края на ноември заяви пред “POLITICO”, че по всичко става ясно, че скъсването на балтийския конектор е било умишлено.

На 20 октомври следователят от финландската полиция Ристо Лохи заяви, че „Newnew Polar Bear“ е във фокуса на нейните разследвания, като се има предвид, че движението му съвпада с датата и часа на повредата на тръбопровода.

На 10 ноември Лохи заяви, че котвата, намерена в близост до Балтийския конектор, е принадлежала на Newnew Polar Bear. Екипажът на кораба не отговаря на опитите за връзка с финландските и естонските власти, преди да отплава от Балтийско море и да се върне в Китай през водите северно от Русия.

„По принцип капитанът не вдигаше телефона“, заяви естонският министър на отбраната Хано Певкур в интервю за „POLITICO“ в края на ноември.

Тъй като корабът се е движил през международни води – където корабите имат широки права да плават свободно – властите не са могли да направят нищо повече, за да го задържат, добави Певкур.

Финландските и естонските власти заявиха, че си сътрудничат с китайските си колеги в опит да се качат на борда на кораба, който акостира в китайското пристанище Тиендзин в началото на декември, и да разпитат екипажа му.  Междувременно, докато инженерите започват месеци наред да ремонтират Балтийския конектор, изглежда, че нищо не може да попречи на някоя заблудена котва да пробие тръбопровода отново. Финландецът Адлеркройц изтъква:

„Има такова мислене, че котвите са възможна заплаха.“

Естонецът Певкур предложи евентуално преосмисляне на рисковете за търговската инфраструктура в международните морски пътища и че с течение на времето тръбопроводите и кабелите могат да бъдат допълнително подсилени с физическа защита – например допълнителен бетон – като същевременно се увеличи наблюдението. Той потвърди:

„Виждаме, че не сме в същата ситуация като преди 10 години, когато международните води бяха безопасно място.“

Създаване на възпиращ фактор

НАТО вече създаде структура, наречена Координационно звено за критична подводна инфраструктура, ръководена от германския генерал-лейтенант Ханс-Вернер Вирман.

Клетката, създадена след взрива на „Северен поток“, има за цел да свърже различните участници, участващи в защитата на подводната инфраструктура – включително частни компании, национални правителства и самата НАТО – и да съдейства за идентифициране на заплахите.

Една от целите на инициативата, каза Вирман в интервю за POLITICO, е да се идентифицират заплахи и подозрително поведение около критичната инфраструктура в реално време. Виерман добавя:

„Хибридните стратегии зависят от намерението да се използва двусмислена среда, за да се нанесат много вреди на нашите общества, и поради двусмислеността на средата има голям шанс да се измъкнеш.“

„Но ако можете да използвате данните и най-новите технологии за бързо идентифициране на нападателите, това изпраща силен възпиращ сигнал“, каза той.

Тези методи не са безпогрешни. В случая с „Нюзуик Полярна мечка“ Вирман обясни, че корабът не е предизвикал подозрения, защото поведението му е изглеждало нормално. Плавателният съд се е движел с пълна скорост над кабелите и тръбопроводите, както се очаква от един кораб, изтъква той. Но дори когато самият кораб не е обект на наблюдение, щетите по инфраструктурата могат да бъдат забелязани бързо.

Вирман заяви, че все по-ефективни сензори стават все по-достъпни; например използването на оптични кабели, които могат да засичат предмети, пуснати в близост до инфраструктурата, би променило правилата на играта. Той добави:

„Вероятността за идентифициране на извършителя ще се увеличи благодарение на технологичното развитие.“

Виерман заяви, че НАТО и съюзниците му се опитват да идентифицират особено уязвими зони, като например концентрация на кабели или критична инфраструктура. Той подчерта:

„Но съществуващите карти с подробно описание на подводните кабели и тръбопроводи могат бързо да остареят, като се има предвид как все повече държави инвестират в преход към зелена енергия.“

Обявеното в края на ноември увеличаване на броя на военноморските сили на JEF отчасти е и усилие за засилване на възпирането. За „Маунт бей“ някои изводи от тренировъчната мисия „Замръзващи ветрове 23“ изглежда ще бъдат приложени в действие почти веднага, като корабът е обявен – наред с британските фрегати HMS Richmond и HMS Somerset, наред с други – за част от разполагането на JEF в Балтийско море.

На борда на кораба финландският офицер по планирането Лааконен заяви, че военноморските сили на страната му също са готови да отговорят на предстоящите предизвикателства.

„Според указанията и ресурсите на политическите ръководители, ние сме готови да предприемем необходимите действия“, каза той.

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments