Има ли равенство между половете, трябва ли жените да празнуват Осми март и застрашена ли е Европа от налагането на чужди ценности заради увеличаващия се мигрантски поток от мюсюлманския свят през последните години? Над тези въпроси разсъждава Диан Тодоров, като за целта цитира световни политици и анализатори.
Авторът дава редица фрапиращи примери от държави като Иран, Афганистан, Пакистан, Сомалия и Турция, където жените все още са силно потиснати по религиозни и политически причини. Тодоров изразява опасения, че подобна съдба може да очаква България и другите европейски страни в далечното бъдеще. Публикуваме пълния текст на автора без редакторска намеса:
„Целта на настоящото е да ви представя своята гледна точка относно т.нар. „женски празник”, наскоро отминал. На първо място за мен този ден не е събитие. Това мнение се споделя и от много представителки на женския пол, които намират за унизително да бъдат уважавани веднъж годишно. А и защо трябва да го приемам като празник? Просто питам.
На следващо място, твърдението за правата на жените донякъде куца. Следва да се уточни кои жени. Според Генералния секретар на ООН Антониу Гутериш напредъкът по отношение на правата на жените е разочароващ и „равенство между половете“ ще има едва след триста години, давайки за пример правото на аборт в някои страни и статута на жените в днешен Афганистан.
Също така той се аргументира с насилието върху жени по време на военните действия в Украйна, както и че делът на мъжете в технологичната индустрия е по-голям от този на жените. Аз лично смятам, че избраната професия не се определя по квоти, раса и пол, а по интелект и образование. Логично повече мъже избират да работят в областта на технологиите. Като следващ пример той посочи, че много момичета от различни държави не посещавали училище заради коронавируса /като че ли той не влияе на момчетата да посещават училище/. В речта си обаче Антониу Гутериш не спомена последните събития в Иран, учудващо защо на фона на убийства и затвор на жени за неносене на хиджаб.
По-скоро споделям мнението на американския автор Робърт Спенсър, който коментирайки изказването на Гутериш, казва, че след триста години единствените места, които вярват в равенството между половете, ще изчезнат поради неконтролируемия мигрантски натиск, който продължава да опустошава демографски Европа. Според него извън западния свят равенството между половете едва ли се приема сериозно и триста години е оптимистична прогноза в грешна посока, тъй като дотогава правата на жените ще са изчезнали.
В случай, че смятате, че горното е неправдоподобно, може да погледнете мъжете с рокли и токчета, които бързо разбиха представата за женски пол. Нещо, което преди десетилетия, беше немислимо. В заключение Спенсър твърди, че след триста години или ще бъдем по-енергични или ще бъдем принудени да се съобразяваме със законите на шериата, които силно ограничават правата на жените.
Доста хора, включително в България, мълчат от политическа коректност, но именно мълчанието доведе до сегашната ситуация в Европа и задълбочи проблемите с насилието срещу жените, най-вече извършвано от мигранти. Родената в Сомалия холандска феминистка и политически деец Аян Хирси Али свързва увеличаващото се сексуално насилие в Европа срещу жени именно с културата на имигрантите, привнесена от страните с преобладаващо мюсюлманско население.
От друга страна, целта на букетчето и ресторанта за осми март, за по-голямата част от мъжете, е да вкараме жената в леглото. Лично аз предпочитам да прескочим първата част и направо в леглото. Ето виждате ли, че и аз не съм много свестен.
В стремежа си да се правя на лошо момче си изгубих мисълта. А, да, да се върна на темата:
В случай, че се възприемате като толерантни като си затваряте очите пред проблемите на жените в мюсюлманския свят, грешите дълбоко – вие сте по-големи расисти от тези „расисти“, които критикувате. На вас се полагат права, а на иранските и афганистанските жени – не, така ли следва да се тълкува мълчанието ви. Замислете се колко жалки изглеждате отстрани, твърдейки че трябва да приемем разнообразието и уважаваме традициите в различните държави. Бихте ли желали да омъжите 6-годишната си дъщеря за 70-годишен старец? Къде тук са правата на жените?!
Това се нарича расизъм на ниските очаквания. Вие не вярвате, че техния свят ще се промени, което донякъде е вярно, но не трябва да забравяте, че има и жени, които в момента изживяват нещастието да са родени в страна, в която се прилагат законите на шериата. Защитавайки тези практики от криворазбрана толерантност, вие или сте неискрени, или пък глупави, като и в двата случая не заслужавате доверие.
Да вземем за пример Турция – приятелят на ББ Тайпи Ердоган – човек с огромна власт – заяви, че мъжете и жените не са равни и равенството им би било против природните закони. Турски професори и журналисти от двата пола твърдят, че правата на жените в Турция се влошават. Стотици хиляди деца-булки. Наскоро узнахме за жена, омъжена на 6-годишна възраст преди години по волята на баща си, лидер на ислямистка общност, за 29-годишен, която е била сексуално насилвана през цялото си детство. Възможно ли е 6-годишно дете да осъзнае какво се случва или пък да формира воля?
Турският колумнист Йълмаз Йоздил изнесе подобен списък, който включва такива случаи като 11-годишна родилка, която е била омъжена от имам, и момиче на 14 години, омъжено насила за 70-годишен. Най-висшият орган за религиозните въпроси в Турция, Дианет, заяви, че момичетата могат да се омъжват от 9-годишна възраст. Религиозното тяло също така постанови, че момичетата, осиновени след земетресението, могат да се омъжват за осиновителите си. Турските жени продължават да се оплакват от фрапиращи случаи на домашно насилие, бруталните убийства на жени са ежедневие. Бежанки се оплакват, че са били подложени на тежко сексуално насилие от страна на турската полиция и бреговата охрана. Между другото, има и оплаквания на бежанки срещу полицаи от Македония за оказан сексуален натиск.
Без съмнение, Турция е в пъти по-светска от Иран и Афганистан, но за турските жени това едва ли е утеха. Миналата година губернаторът на Истанбул забрани празненствата по случай 8-ми март, а жени бяха бити на осмомартенска демонстрация от полицията в Турция. Аферим, машалла!
Продължаваме обзора с Пакистан: отвличане на индуиски и християнски момичета за принудителни бракове с мюсюлмани, признат факт дори от Ал Джазира, въпреки опита им за смекчаване на новината, казвайки, че биват отвличани и мюсюлманки, без да споменават религията на похитителите. Заради подозрение за кражба жени биват събличани голи и разкарвани по улиците за наказание. Жени-преподаватели в девически училища показват на момичетата как се обезглавява човек, използвайки макет.
Накратко и за ситуацията в Египет – отвличане на копски момичета-християнки за принудителни бракове с мюсюлмани. Възрастна християнка бе публично съблечена гола и развеждана по улиците, тъй като синът й беше обвинен, че имал връзка с мюсюлманка, а извършителите бяха оправдани наскоро от съда след дългогодишен процес. Ислямът предполага, че мюсюлманите са по-висши и мъже-християни нямат право да имат връзка с жени-мюсюлманки, докато обратното е разрешено.
Това накара американският журналист Тод Бенсман да зададе въпроса защо толкова много западни жени подкрепят тази безсрамна дискриминация. Мълчанието от толерантност е равносилно на подкрепа.
Афганистан – многоженство, отвличане на малолетни момичета, принуждавайки ги да се омъжват за талибани, липса на достъп до образование за момичетата, които са принудени да учат в нелегални училища, пребиване на жени до смърт с камъни заради „прелюбодеяние“, дори и случай на жена бита с камшик за телефонен разговор с мъж. Според статистиката 80-90 процента от афганистанските жени си признават, че са измъчвани от съпрузите си с електрически ток и дървени тояги и това за тях е нещо обичайно. Много жени се самоубиват поради липса на изход.
Иран – наскоро бяхме свидетели на масови протести поради смъртта на младата Масха Амини, която не си била покрила косата правилно. Безброй случаи на сексуални насилия, убийства и всякакви форми на потъпкване на правата на жените, осмелили се да протестират. Въпреки това иранските жени проявиха огромна смелост и се снимаха без хиджаби, публикувайки снимките си в социалните медии. На въпрос за правата на жените в Иран, зададен от журналистка на Си Ен Ен, външният министър на Иран се усмихна и заяви, че „това не е начинът да се проведе интервю“.
Индия – детски бракове предимно сред мюсюлманската общност – в североизточния щат Асам са регистрирани 4004 случаи и над 1800 арестувани. Би Би Си защити „валидността“ им, но от индийски журналисти им бе зададен въпроса защо Би Би Си не подкрепя браковете с деца във Великобритания?
Саудитска Арабия – едва 2018 година бе разрешено на жените да шофират, но те все още срещат трудности. На жените не им е позволено да излизат сами без придружител близък роднина. Преди години жена бе екзекутирана за „магьосничество“, за което саудитците се похвалиха в изявление, публикувано от държавната им информационна агенция. Убиването с камъни за прелюбодеяние беше спряно от Рияд вероятно заради натиска на международната общественост, но в некодифицираното им наказателно право все още съществува. Този институт съществува в много мюсюлмански страни.
Сомалия – женско обрязване, премахване на част или всички външни гениталии у малки момичета. Тази традиция съществува и в Египет и други мюсюлмански държави и в християнската и мюсюлманска общност в Етиопия.Това е малка част от т.нар. равноправие между половете.
Тази „култура” бе внесена от мигрантската вълна в Европа и дори Америка – т.нар. престъпления на честта – убийства на мюсюлмански момичета от техни роднини заради връзката им с неверник.
Сексуалните посегателства срещу германски жени в Кьолн в новогодишната нощ на 2015 година, извършени от мигранти, скрити от политическа коректност от германската полиция и признати малко по-късно са пример за това, докъде води мълчанието от толерантност. Скоро след този случай и шведската полиция призна, че е прикривала случаи на насилие на жени, извършено от мигранти. Спомнете си и случаите във Великобритания с груповите изнасилвачи, предимно пакистанци, изнасилващи британски момичета, и масовото им прикриване от върхушката поради страх от обвинения в „расизъм“.
Разнообразие, казвате? Дали биха могли да се променят тези мъже, идвайки от друг свят, в който им е заложено да не смятат жените за равноправни човешки същества?
Това не трябва да успокоява българските мачовци, тъй като и те често си позволяват да побийват жените си, дори и да не е религиозно обосновано и толкова пандемично.
В заключение, мнението ми за 8-ми март освен горните причини, е че това е архаичен комунистически празник, който не възприемам. А и протестите на феминистките от началото на изминалия век и идеологията на комунистите нямат заслуга за правата на жените. Както казва канадският психолог Джордан Питърсън, еманципацията се дължи на противозачатъчните средства, които дават възможност на жените да контролират раждаемостта си, както и на отделните санитарни възли на обществени места.
Да допълня към последното /за да подразня левите либерали/: еманципацията на жените се дължи най-вече на бели хетеросексуални мъже, католици, протестанти, евреи, агностици, атеисти /друг тип атеисти, различни от комунистите, които пращаха хора в Белене/. И през 70-те години на миналия век е имало активистки, борещи се за правата на жените в арабски и африкански страни, но без голям напредък. Досетете се сами защо. Едва ли белите хетеросексуални мъже са виновни за това.
В случай, че някой се е почувствал засегнат от настоящото изложение, си е личен негов проблем, за което не ми дреме. Щом искате да гледате света с розови очила и да се заблуждавате – добре, но мълчейки за подобни неща, не ставате морални, а точно обратно. Мълчащият е по-виновен от извършващия деянието.
Ако пък смятате, че написаното от мен е крайно, изчакайте следващия епизод…“
