Петкан не прави нищо.
Не ходи да гласува, защото няма смисъл. Не ходи по протести, тъй като с него и без него – няма какво да се промени. Не подкрепя протестиращите, защото освен да вдигат шум – не стават за друго.
И в това няма лошо.
Лошото е в това, че Петкан чака някой да му оправи живота. И държавата. И колата. И заплатата. Жената няма нужда да му я оправят – може да си стои неоправена. Тъпото е и друго. Петкан знае, че за нищо не става, дори да не го признава.
Обаче и през ум не му минава, че има хора, които ги интересува какво се случва в страната и имат реално желание да я променят към по-добро. Или поне да опитат.
Ако случайно научи, че някой нещо се опитва да оправи, Петкан държи бирата си в ръка и нарежда чувани и нечувани епитети по адрес на хора, в чиито ценности дори не опитва да надникне. Откъде накъде пък ще дойде някакъв и ще си мисли, че може да изразява позицията си. И как смее да дава предложения.
Ще му казват на Петкан, че има надежда.
Надежда за него няма. Има утеха – да си пийне вечер. И да викне силно по жената и децата – всички да чуят, че е глава на семейството. Да, обаче Петкан е вреден. Защото да си наблюдател на нередности и да останеш пасивен, е все едно да дадеш зелен картон, за да се случват.
Да не правиш нищо и да не подкрепяш никого е загуба – за страната ти, за близките ти и за теб самия. Да нямаш позиция и да се дразниш на хората с такава, е все едно си малко дете, което не знае какво точно иска и какви стъпки да направи, за да го постигне, но да го иска веднага.
Петкан е дарен с разум, но не е усвоил възможността да го използва. Не бъди като Петкан. Тъпо е. И е вредно.
