В понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще наложи 25% вносен данък върху всички стоманени и алуминиеви продукти, влизащи в САЩ – ход, който ще има най-голямо въздействие върху Канада. Тръмп също така заяви, че по-късно през седмицата ще бъде обявено решение за реципрочни мита върху всички държави, които облагат американския внос, но не уточни кои държави ще бъдат засегнати или дали ще има изключения.
По време на първия си мандат Тръмп наложи 25% мита върху вноса на стомана и 10% върху алуминия от Канада, Мексико и Европейския съюз. Но година по-късно САЩ постигнаха споразумение с Канада и Мексико за отмяна на тези мита, докато данъците върху вноса от ЕС останаха в сила до 2021 г.
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент получи нареждане да спре сеченето на едноцентови монети, известни като пенита, от президента Доналд Тръмп в съобщение, публикувано в неговата социална мрежа Truth Social.
„Нека премахнем излишните разходи от бюджета на нашата велика нация, дори и по една стотинка наведнъж“, заяви Тръмп на 10 февруари, описвайки мярката като средство за намаляване на разходите.
Това решение идва след като неофициалното Министерство на ефективността в управлението (Doge) на Илон Мъск привлече внимание към цената на производството на пенита в публикация в X миналия месец. Дебатът относно разходите и полезността на пенитата в САЩ продължава от години. Според годишния доклад на Монетния двор на САЩ за 2024 г., производството и разпространението на една едноцентовa монета струва 3.69 цента.
На 10 февруари стана ясно още, че правителствата на Европейския съюз /ЕС/ ще могат да увеличават военните си разходи, без да нарушават бюджетните правила на блока, съгласно плановете за разширяване на обхвата на инвестициите в отбраната, информира „Politico“.
Четирима високопоставени служители споделиха анонимно пред медията, че разходите за персонал и поддръжка на военното оборудване, които понастоящем се отчитат при изчисляването на дефицита на дадена страна, строго контролиран от Европейската комисия /ЕК/, ще могат да се разглеждат заедно с основните разходи за отбрана. През последните месеци Европа отчаяно търси начини да финансира нуждите си от отбрана, тъй като войната в Украйна навлиза в четвъртата си година, а президентът на Съединените щати Доналд Тръмп настоява за повишаване на разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Разпоредбите на ЕС за разходите имат за цел да поддържат баланса на националните бюджетни дефицити – сумата, която правителствата харчат спрямо това, което внасят – на по-малко от 3% от размера на икономиката, а публичния дълг – на не повече от 60%. Нациите обаче ще могат да получат повече време, за да достигнат тези нива, ако инвестират по-интензивно в отбрана. Те биха могли също така да избегнат наказателна мярка, известна като процедура при прекомерен дефицит, ако допълнителните им разходи са свързани с отбраната.
Предложената промяна, която все още е само един от разглежданите варианти, би била много добра идея за страни с прекомерни бюджети, като Италия с нейната планина от дългове или известната с прекалените си харчове Франция, както и за правителства като Полша, която е под строгото наблюдение на ЕК заради прекомерен дефицит, въпреки че харчи много за отбрана.
На следващия ден стана ясно, че в момента Кание Уест продава тениски със свастики на своя уебсайт, с което завърши изпълнена с омраза седмица, белязана от публикации в неговия акаунт в X.
Уебсайтът получи допълнителна реклама през предната неделя, когато Уест, който смени името си на Йе, закупи местна телевизионна реклама по време на Супербоул. В рекламата той изглеждаше седнал в кабинет на зъболекар, записвайки 30-секунден клип на iPhone, за да насочи хората към своя сайт Yeezy. Въпреки че рекламата се излъчи по време на Супербоул, тя не беше национална и беше видяна само от зрители в няколко региона, според Hollywood Reporter. Fox, който няма контрол върху всички реклами, излъчвани по неговите филиали, не отговори веднага на запитването на „CNN“ за коментар.
През последните дни Уест публикува крайно антисемитски, хомофобски и мизогинистични изявления в X пред своите 32 милиона последователи. Знаменитости, еврейски организации, антиизпълнителни групи и други потребители на X призоваваха Илон Мъск и платформата да предприемат действия.
Някои от публикациите на Уест бяха ограничени по видимост, включително такива с хомофобски изказвания и други, насърчаващи насилие срещу евреи.
Консорциум от инвеститори, воден от Илон Мъск, предложи 97,4 милиарда долара за придобиването на OpenAI, създателя на ChatGPT. Адвокатът на милиардера, Марк Тоберофф, потвърди, че е подал офертата за „всички активи“ на технологичната компания до нейния борд в понеделник.
Предложението е поредният обрат в дългогодишната битка между Мъск, най-богатия човек в света и дясната ръка на американския президент Доналд Тръмп, и главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман относно бъдещето на стартъпа, който е в центъра на AI революцията.
В отговор на офертата, Алтман написа в социалната мрежа X, собственост на Мъск: „не, благодаря, но ще купим Twitter за 9,74 милиарда долара, ако искаш“.
OpenAI е широко призната за компанията, която популяризира инструментите с изкуствен интелект и предизвика огромни инвестиции в сектора. Мъск и Алтман съосновават OpenAI през 2015 г. като организация с нестопанска цел, но отношенията между тях се влошават, след като Мъск напуска компанията през 2018 г.
Алтман планира преструктуриране на компанията в комерсиална организация, премахвайки нестопанския ѝ борд – ход, който според Мъск означава, че OpenAI е изоставила първоначалната си мисия да развива AI за доброто на човечеството. От OpenAI обаче твърдят, че преминаването към печеливш модел е необходимо, за да се осигурят средствата за разработването на най-добрите AI технологии.
Офертата за придобиване на OpenAI е подкрепена от AI компанията на Мъск – xAI, както и от няколко частни инвестиционни фонда, включително Baron Capital Group и Valor Management.
В публикувания във вторник индекс, който служи за барометър на корупцията в публичния сектор в световен мащаб, много държави са показали най-лошите си резултати от повече от десетилетие – от водещи сили като САЩ и Франция до авторитарни държави като Русия и Венецуела, съобщава „Асошиейтед прес“.
Transparency International, която изготвя годишния индекс за възприятие на корупцията, установи, че 47 от 180-те изследвани държави са постигнали най-ниския си резултат през миналата година, откакто през 2012 г. започна да използва настоящата си методология за изготвяне на световната класация. За проучването си за 2024 г. тя заяви:
„Световните нива на корупция остават тревожно високи, а усилията за намаляването им се бавят.“
Групата също така посочи световните рискове, свързани с корупцията, за усилията за борба с изменението на климата. Тя заяви, че липсата на механизми за прозрачност и отчетност увеличава риска от присвояване или злоупотреба със средства за климата, а „неправомерното влияние“, често от страна на частния сектор, възпрепятства одобряването на амбициозни политики.
Организацията измерва възприемането на корупцията в публичния сектор според 13 източника на данни, включително Световната банка, Световния икономически форум и частни рискови и консултантски компании. Тя класира 180 държави и територии по скала от „силно корумпирани“ 0 до „много чисти“ 100.
Средната глобална стойност остава непроменена спрямо 2023 г. и е 43, като повече от две трети от държавите получават оценка под 50, съобщиха от Transparency International. Дания запазва първото си място с непроменен резултат от 90 точки, следвана от Финландия с 88 точки и Сингапур с 84 точки. Нова Зеландия падна от трето на четвърто място, като загуби две точки до 83.
Южен Судан се свлече на дъното на класацията с едва осем точки, измествайки Сомалия, въпреки че резултатът на последната държава спадна до девет точки. След тях се нареждат Венецуела с 10 точки и Сирия с 12 точки.
САЩ слязоха от 69 на 65 точки и от 24-то на 28-мо място. Transparency International изтъкна критиките към нейната съдебна власт. Тя отбеляза, че Върховният съд на САЩ е приел първия си етичен кодекс през 2023 г., „но остават сериозни въпроси относно липсата на смислени, обективни механизми за прилагане и силата на самите нови правила“.
Сред другите западни държави, които отбелязаха спад, са Франция, която падна с четири точки до 67 и с пет места до 25-о място; и Германия, която падна с три точки до 75 и с шест места до 15-о място. Тя се изравнява с Канада, която е намаляла с една точка и три места.
Мексико спадна с пет точки до 26-то място, тъй като съдебната система не е предприела действия по големи дела за корупция, съобщиха от Transparency International.
В Европа Словакия спадна с пет пункта до 49 пункта през първата пълна година от управлението на правителството на министър-председателя Роберт Фицо, а ето и обяснението:
„Многобройните реформи подкопават антикорупционните проверки и заобикалят обществените консултации.“
Русия, която вече отбеляза значителен спад през последните години, загуби още четири пункта до 22 през миналата година. Transparency International отбеляза, че пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през февруари 2022 г. „допълнително е затвърдило авторитаризма“. Тя заяви, че макар резултатът на Украйна да е спаднал с една точка до 35, тя „прави крачки напред в областта на съдебната независимост и преследването на корупцията по високите етажи на властта“.
В Близкия изток и Северна Африка ситуацията с усилията за борба с корупцията „остава мрачна“, тъй като политическите лидери упражняват почти абсолютен контрол, докато се възползват от богатството си и потискат несъгласието, заяви групата. Но според нея се появяват и „непредвидени възможности“, например след падането на правителството на президента Башар Асад в Сирия. Африка на юг от Сахара има най-ниската средна оценка от всички региони – 33 точки.
В сряда израелският премиер предупреди „Хамас“, че ще прекрати примирието в Газа и ще възобнови интензивните бойни действия, ако палестинската групировка „не върне нашите заложници до събота“. Бенямин Нетаняху заяви, че е наредил на израелските сили да се струпат вътре и около Газа в отговор на съобщението на „Хамас“, че отлага освобождаването на повече заложници до по-нататъшно нареждане.
Нетаняху не уточни дали настоява за освобождаването на всичките 76 останали заложници или само на тримата, които трябваше да бъдат освободени тази събота.
„Хамас“ отвърна, че остава ангажиран с примирието и че Израел е „отговорна за всякакви усложнения или забавяния“. Групировката обвини Израел в нарушаване на три седмичната договореност, включително чрез блокиране на жизненоважна хуманитарна помощ – твърдение, което Израел отрича.
Парламентът на Армения прие в сряда законопроект, с който се цели да започне процес на присъединяване към Европейския съюз /ЕС/, съобщава „Politico“. През януари министър-председателят Никол Пашинян заяви, че арменското правителство иска членство в ЕС, но посочи, че такова решение може да бъде взето само чрез общонационален референдум. Сега е направена малка стъпка към тази крайна цел.
„Парламентът на Армения одобри на първо четене проектозакон за стартиране на процеса на присъединяване на страната към Европейския съюз“, пише председателят на арменския парламент Ален Симонян в публикация на платформата X.
Законопроектът беше иницииран, след като петиция, призоваваща властите да стартират процеса, събра повече от 50 000 подписа, необходими за обсъждането му в парламента.
Проверка на реалността: Процесът на присъединяване към ЕС може да отнеме десетилетия, тъй като включва шест т.нар. клъстера, разделени на общо 35 т.нар. глави, и включва оценки на съответствието на страната с критериите на ЕС в широк кръг области на политиката, като например функционирането на демократичните институции, съдебната система и основните права, както и много, много други.
24-годишен афганистански, търсещ убежище, шофьор се вряза с кола в тълпа в германския град Мюнхен в четвъртък, ранявайки поне 28 души, съобщиха местните власти. Полицията заяви, че разглеждат инцидента като подозрително нападение и заподозреният, който е арестуван, е бил познат на полицията за кражби и наркотици.
Полицията в Мюнхен заяви, че колата „Mini Cooper“, ускорила и се врязала в задната част на протест на синдикат Verdi около 10:30 местно време по време на стачка на служителите в публичния сектор. Служители на детски градини, болници, санитарни съоръжения и обществени басейни се бяха присъединили към стачката, призовавайки за по-високи заплати и по-дълги отпуски. На мястото на инцидента били повече от 1000 души. Била е разположена мащабна операция за реагиране в района на улица Dachauer Strasse и полицаи са стреляли по колата, преди шофьорът да бъде задържан на място.
Поне 28 души са ранени, включително двама сериозно, съобщиха германските власти в четвъртък. Местната пожарна служба съобщи, че някои от ранените са в „животозастрашаващо състояние„.
Кметът на Мюнхен, Дитер Райтър, каза, че сред ранените има деца. Според местния канал BR24, ранените се лекуват в различни болници в Мюнхен, включително детска болница и клиника на Червения кръст на Мюнхен.
На 13 февруари в Киев се разразиха остри разногласия, след като украинският президент Володимир Зеленски подписа указ за налагане на санкции на бившия лидер на страната Петро Порошенко и няколко богати бизнесмени, предаде „Politico”. Петро Порошенко, който е политически опонент и дългогодишен критик на Зеленски, е бил санкциониран по подозрение в държавна измяна и подпомагане на терористична организация. Тази новина бързо разпали ожесточени критики и обвинения в „политически мотивиран лов на вещици“.
Зеленски за първи път обяви намерението си да наложи санкции на бившия президент и политически свързани с него бизнесмени в свой видеоклип, публикуван в сряда вечерта.
„Току-що проведох заседание с членовете на Съвета за национална сигурност и отбрана. Решението е взето и ще бъде публикувано утре. Ние защитаваме нашата държава и възстановяваме справедливостта. Всеки, който е навредил на националната сигурност на Украйна и е помогнал на Русия, трябва да понесе своята отговорност“, заяви Зеленски.
„Милиардите, които бяха спечелени от продажбата на Украйна, украинските интереси и украинската сигурност, трябва да бъдат блокирани и използвани за защита на нацията и гражданите. Това ще бъде задължително,“, допълни той.
Освен на Порошенко, санкции са били наложени и на олигарсите Виктор Медведчук – съюзник на руския президент Владимир Путин, който от години насам води тотална война срещу Украйна, Костянтин Жеваго, Игор Коломойски и Генадий Бохолюбов. Съгласно санкциите активите на въпросните лица в Украйна ще бъдат замразени, като наред с това ще им бъде забранено да извършват финансови транзакции, заедно с други мерки.
Порошенко, който преди време беше обвинен от Службата за сигурност на Украйна, че е сключил неправомерни сделки, които са тласнали Украйна към енергийна зависимост от Русия, сподели във видеоклип, че санкциите „не са новина за него“ и че те са „противоконституционни“ и „политически мотивирани“.
Както е известно, Порошенко беше президент на Украйна в периода от 2014 г. до 2019 г. След това той претърпя загуба на изборите от Зеленски, което предизвика дългосрочна вражда между двамата политици. След победата на Зеленски бяха образувани над 20 наказателни дела, включително едно, в което той беше обвинен в държавна измяна.
Руски дронов удар е поразил радиационния укритие над повредения реактор в Чернобилската ядрена електрическа станция, заяви украинският президент Володимир Зеленски. Ударът през нощта на четвъртък срещу петък е поразил укритията на разрушения четвърти енергийния блок на станцията, причинявайки пожар, който вече е изгасен, добави той. Русия все още не е коментирала инцидента.
Към петък сутринта нивата на радиация не бяха увеличени в станцията, каза Зеленски.
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която следи ядрена безопасност по целия свят, съобщи, че екипите за пожарна безопасност и превозни средства са реагирали в рамките на минути след експлозията през нощта. Няма съобщения за жертви, добави агенцията.
МААЕ съобщи, че нивата на радиация вътре и извън Чернобил остават нормални и стабилни. Агенцията остава в „висока готовност“ след инцидента, като генералният директор на МААЕ Рафаел Мариано Гроси заяви, че „няма място за самодоволство„.
Чернобил е мястото на най-голямата ядрена катастрофа в света – катастрофален взрив, който изпрати облак радиоактивни материали в атмосферата през 1986 г., предизвиквайки извънредна ситуация за общественото здраве в Европа. Зеленски публикува видеоматериали в X, които показват щети на огромния щит, изграден от бетон и стомана, който покрива останките от реактора, който е изгубил покрива си при експлозията.
1+, за да премине лечение и изследвания за бронхит, съобщи Ватиканът. 88-годишният папа ще бъде приет в болница „Джемели„ след сутрешните си срещи в петък, гласи краткото съобщение. Папата има симптоми на бронхит вече няколко дни и е делегирал официални лица да четат подготвените му речи на последните събития.
„Тази сутрин, след срещите му, папа Франциск ще бъде приет в поликлиниката „Агостино Джемели“ за необходимите диагностични изследвания и за продължаване на болничното лечение за неговия хроничен бронхит„, гласи съобщението.
В сряда папата помоли свещеник да прочете част от речта му заради трудностите му с болестта.
„Нека попитам свещеника да продължи да чете, защото аз не мога още, с моя бронхит. Надявам се следващия път да мога„, каза 88-годишният папа веднага след като започна речта си.
Той също помоли помощниците си да четат от негово име по време на меса в неделя и на миналата сряда на общото аудиенция. Папата проведе срещи в резиденцията си във Ватикана миналата седмица, опитвайки се да почива и възстановява.
Папата беше лекуван за бронхит в същата болница през март 2023 г., като прекара три нощи там.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Рекорди на Гинес: Ново изследване разкрива 10 000-годишна връзка на човека с кучетата
