Баба Марта е един от най-обичаните български празници, а традициите, свързани с него, се спазват и до днес. Макар и легендите за мартеницата да са различни – от древен амулет за здраве до разкази за хан Аспарух, символиката на празника остава непроменена. Основният обичай на 1-ви март е закичването с мартеница – усукан бял и червен конец, който носи пожелание за здраве и късмет. В миналото мартеници се връзвали само на жени и деца, като в някои краища на България бебетата били закичвани, докато спят, за да повярват, че самата Баба Марта ги е дарила с амулета.
Традицията се е комерсиализирала, но символът ѝ остава непроменен – пожелание за плодородие, ново начало и здраве. Според народните вярвания червеният цвят е любим на Баба Марта и затова в миналото най-възрастната жена в дома рано сутрин на 1-ви март постилала червена черга, престилка или плат на двора. Този ритуал се извършвал преди изгрев, след като къщата била почистена, за да може здравето и късметът да влязат в дома, а болестите и злото да бъдат прогонени.
„Когато Баба Марта се усмихне, слънцето грее. Когато е разгневена, ветровете носят студ и мраз“, гласи старо народно поверие.
Огънят в народните вярвания има пречистваща сила. На 1 март хората прескачали огън, за да се прогонят болестите и злото. Днес този ритуал се спазва основно от децата, но в миналото огнените езици трябвало да бъдат прескочени от всеки член на семейството. В някои части на България е запазен ритуалът за прогонване на змии, който изглежда куриозен днес, но е бил от изключително значение в миналото. Със запалени огньове, наричания и дрънчене на метални предмети хората опитвали да прогонят влечугите от домовете и дворовете си.
Според традицията мартеницата се сваля, когато се види първият щъркел или цъфнало дърво. В миналото в различните краища на България това било свързано с предсказания. Мартеницата се завързвала на цъфнало дърво – за да бъде годината плодородна. Пускала се в течаща вода – за да отнесе реката всичко зло. Момите гадаели бъдещия си жених по начина, по който мартеницата падала от дрехата.
Белият и червеният цвят на мартениците не са случайни. Червеното е символ на кръвта, живота, здравето и женското начало. Бялото олицетворява чистотата, мъжкото начало, слънцето и вечността. В някои стари вярвания червеното е символ на Богинята /раждането и смъртта/, а бялото – на Слънцето и отвъдния живот.
Въпреки че съвременното общество е изменило някои от традициите, обичаите на Баба Марта остават дълбоко свързани с българската култура и народните вярвания. Дали закичването с мартеница, прескачането на огън или символичните ритуали за прогонване на злото – традициите на 1-ви март са живи и носят послание за здраве, ново начало и надежда.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Пътят на Свободата! Бургас се готви за най-мащабното мотошествие на 3-ти март
