В световен мащаб хората са засегнати от невиждана от десетилетия насам инфлация, като цените на стоки от първа необходимост като хранителни продукти, отопление, транспорт и жилищни наеми, нарастват стремглаво. Икономисти предупреждават, че последиците могат да бъдат изключително тежки. Мнозина си задават въпроса как се е стигнало до тази ситуация? Отговорът с две думи е – пандемия и война, пише „Ройтерс“.
Дългият и удобен период на слаба инфлация и ниски лихвени проценти приключи внезапно след избухването на пандемията от COVID-19, тъй като правителствата и централните банки поддържаха „замразените“ предприятия и домакинства на повърхността с помощта на непредвидени разходи в размер на трилиони долари. Този спасителен пояс предпази много работещи от съкращения, предприятията от фалит, а цените на жилищата – от тотален срив. Въпреки това, трябва да се отбележи, че този ход също така разклати сериозно баланса между търсенето и предлагането, както никога досега.
До края на 2021 г., когато строгите мерки, наложени заради пандемията, постепенно бяха облекчени, а световната икономика нарасна с най-бързия си темп след рецесията от 80 години насам, всички тези парични стимули претовариха силно световната търговска система. Фабриките, чиято дейност беше спряна, не успяха да се активизират отново достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето, разпоредбите за безопасност предизвикаха недостиг на работна ръка в търговията на дребно, транспорта и здравеопазването, а бумът на възстановяване на водещите икономики предизвика скок в цените на електроенергията. Ако това не изглежда достатъчно за настоящата тежка ситуация, през февруари Русия нахлу в Украйна, а западните санкции срещу най-големия износител на петрол и природен газ доведоха до още по-високи цени на горивата и други основни стоки.
Какво се очаква през 2023 г.?
Световните централни банки започнаха рязко да повишават лихвените проценти, за да облекчат търсенето и да укротят инфлацията. До края на 2023 г. Международният валутен фонд очаква глобалната инфлация да спадне до 4,7% – малко по-малко от половината от сегашното ѝ ниво. Целта е да се постигне така нареченото „меко приземяване“, при което промяната да се случи без сериозни сривове на жилищния пазар, фалити на предприятия или рязко увеличаване на безработицата. До момента обаче подобен най-добър сценарий се оказва непостижим, като се имат предвид предишните сблъсъци с високата инфлация.
Мнозина експерти все по-често споделят, че мярката за повишаване на лихвените проценти може да предизвика неприятни последици. Освен това рисковете, свързани с осезаемата несигурност в световен мащаб, предизвикана от войната в Украйна и напрежението между Китай и Запада, също накланят везните рязко надолу. Октомврийска прогноза на МВФ е една от най-мрачните от години насам, в която се посочва: „Накратко, най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 г. ще бъде усетена като рецесия.“
