Броят на служебните паркоместа в София продължава да расте, показва анализ на данни, предоставени от Центъра за градска мобилност по Закона за достъп до обществена информация. Към март 2026 г. в столицата има 2188 служебни паркоместа с платен абонамент. Само година и половина по-рано те са били около 1700. Увеличението идва на фона на хроничния недостиг на места за паркиране в почти всички райони на града и непрекъснатото разширяване на зоните за платено паркиране.
Данните са събрани и обработени от Боян Юруков, който публикува интерактивна карта на всички известни служебни паркоместа в София. Информацията е получена от ЦГМ и включва 1447 активни абонамента и над две хиляди паркоместа с посочени координати и адреси. Особено любопитен е фактът, че над 1300 от тези места се намират именно в синя и зелена зона – територии, където паркирането е най-търсено и където жителите често се оплакват от липса на свободни места. Според анализа около 4% от всички места в зоните за платено паркиране вече са запазени чрез служебен абонамент.
Половин милион евро месечно
Служебните абонаменти се оказват и сериозен източник на приходи за общината. По груби изчисления само през март тази година Центърът за градска мобилност е събрал над 547 хиляди евро от такси за служебни паркоместа. Това означава, че годишните приходи могат да достигнат няколко милиона евро.
Въпросът обаче не е само финансов. Все повече граждани поставят темата дали при остър недостиг на паркоместа общината трябва да продължава да разширява режима на служебните абонаменти и по какви критерии се определя кой има право да запази част от публичното пространство само за собствено ползване.
Данните на ЦГМ повдигат въпроси
При обработката на информацията Юруков установява множество несъответствия между различните масиви данни, предоставени от ЦГМ. Адресите в таблиците често не съвпадат, а на места липсват достатъчно подробности за точното идентифициране на паркоместата. На практика се оказва, че институцията не разполага с пълна географска информация дори за всички места в синя и зелена зона.
Още по-интересни са случаите, при които в данните се появяват допълнителни пакети за служебен абонамент без ясно посочен основен абонамент, който по действащите правила е задължителен. Сред имената, които се срещат в предоставената информация, фигурират банки, хотели, търговски вериги, частни компании и държавни институции.
Самият автор на анализа подчертава, че това не означава непременно нарушение или неплатени такси, а по-скоро показва проблеми в начина, по който се съхраняват и управляват данните.
Къде е границата?
Според експерти и граждански организации част от служебните паркоместа са напълно оправдани. Такива са местата за зареждане на магазини, обслужване на обществени сгради или обекти със специфични нужди. В други случаи обаче възникват въпроси дали става дума за реална необходимост или просто за удобство.
Не са малко примерите за офис сгради със собствени паркинги, които въпреки това резервират допълнителни места върху общинската улична мрежа. Част от служебните абонаменти са валидни и през почивните дни, а някои позволяват практически денонощно ползване на паркомястото. Това означава, че публично пространство, достъпно по принцип за всички, се превръща в запазена територия за конкретни ползватели.
Повече прозрачност
Анализът поставя въпрос, който досега рядко е бил предмет на обществен дебат – по какви критерии се одобряват служебните паркоместа и има ли достатъчно прозрачност при вземането на тези решения.
На фона на недостига на места за паркиране и планираното увеличение на цените за служебен абонамент, темата вероятно ще става все по-актуална. Защото спорът вече не е само колко струва едно служебно паркомясто, а кой и при какви условия получава правото да запази част от улицата пред себе си.
Присъединете се към нашия Телеграм
„Спаси София“ иска отмяна на решението за 22-етажна сграда в ж.к „Младост“
