На екрана се виждат големи кълба дим, които се предават на живо от украински безпилотни самолети, носещи се над покрайнините на източния град Покровск – една от най-интензивните фронтови линии в Украйна, пише „BBC“.
Няколко секунди по-рано украинската артилерия нанася удари по руски позиции – места, където видяхме руски войници да се придвижват, докато се опитват да напреднат към ключов път, водещ към Покровск. Най-малко един руски войник е ранен, вероятно е загинал след удара.
Смразяващо е да се гледат кадрите на живо. Те показват кървавите последици от войната, която Русия започна и в която досега са загинали стотици хиляди души – „безкрайна кървава баня“, както я нарича президентът на САЩ Доналд Тръмп.
Намираме се в селска къща, превърната в команден център на 155-та механизирана бригада на украинската армия. Тя е на няколко километра от артилерийските позиции на фронтовата линия.
Мащабът на разрушенията, които виждаме на екраните – напълно изравнени със земята домове и сгради, е далеч по-голям от този, който видяхме преди шест месеца. Това е доказателство за ожесточената битка, която се води през последните няколко месеца за защита на Покровск – ключов транспортен възел в Донецка област.
Тази седмица се наблюдава предпазлив оптимизъм, дори сред скептично настроените войници, които са ставали свидетели на това как надеждите за прекратяване на огъня са били разбивани отново и отново, тъй като дипломатическите усилия на САЩ, Европа, Турция и други страни подтикнаха Русия и Украйна към преки преговори за първи път от три години насам.
„Мисля, че нещо трябва да се случи, тъй като Русия първа настоя за тези преговори. Имам предвид, че от 2022 г. насам те отказват да влязат в какъвто и да е контакт“, казва офицер, който иска да бъде наричан с повиквателния си знак „Козак“.
„Иска ми се да вярвам, че това ще бъде началото на края на войната. Но сега виждам, че успяхме да унищожим тиловите им позиции и снабдителните им линии. Русия не разполага със същата сила и мощ, която имаше в началото. Така че мисля, че нещо ще се случи.“
37-годишният Юрий е работил в технологична компания преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
„Те (Русия и Украйна) трябва да започнат да говорят. Ние, войниците, искаме тази война да приключи. Но е важно да помним, че не можем да я спрем, защото не ние сме я започнали“, коментира той.
Мъжът поглежда към екрана и забелязва руски войници, които отново се движат. Той и колегите му изчисляват координатите на позициите им и ги предават на артилерийското си подразделение.
Пътуваме от командния център до артилерийската позиция по кални коловози, минаващи през широк простор на открити полета. Във въздуха летят буци кал, колата ни се хлъзга и пързаля, докато се движим възможно най-бързо. Скоростта е смекчаваща мярка срещу ударите от безпилотни самолети, които рязко увеличиха броя на жертвите както в Русия, така и в Украйна, откакто бяха разположени в голям брой през 2023 г.
А военните технологии продължават да се развиват. Сега има нова заплаха – безпилотни самолети, оборудвани с истински оптичен кабел, който се размотава, докато летят.
„Не можем да ги открием или да ги неутрализираме, така че вероятно в момента в района има много повече дронове, отколкото знаем“, смята Юрий.
Докато караме към артилерийската позиция, скрита под дърветата и храстите, войниците вече зареждат оръдието. Това е самоходна артилерийска установка френско производство, наречена „Цезар“. Десетки са разположени в Украйна от началото на войната, а Франция се опитва да увеличи производството.
„Много съм впечатлен от точността му, а и можем да използваме голям набор от боеприпаси. Най-важното е, че въвеждането му в бой е много бързо. То е много по-ефективно от старото съветско оборудване, което съм използвал“, изтъква Козак.
Украинските войници изстрелват четири патрона, като всеки от тях издава оглушителен звук. Откъм околностите ни също се чува звукът на прииждащите снаряди. Битката продължава.
„Както чувате, има вълна от нападения от страна на врага и се нуждаем от много боеприпаси, за да потиснем това. Надяваме се, че нашите международни партньори ще могат да ни предоставят възможно най-много боеприпаси, защото ако трябва да започнем да избираме приоритетни и неприоритетни цели, тогава врагът ще успее“, отбеляза Козак.
Питаме войниците как се отнасят към предложенията, че Украйна ще трябва да направи отстъпки, че може да се наложи да се откаже от земя, за да осигури мир.
„Болезнено е да се чуе това. Дори аз искам да се прибера у дома при семейството си. Дъщеря ми е на осем години и толкова много ми липсва. Но ние трябва да бъдем силни. Не вярвам, че ако се откажем от някаква територия, те ще спрат. След няколко години те ще се върнат и ще започнат отначало“, заяви Юрий.
Ето какво коментира Козак:
„Човек, който не е идвал тук, който не е усетил последиците от руската агресия, тези коментатори от креслото казват, че може да се откажете от земята и всичко ще приключи. Те никога няма да разберат колко много братя и приятели сме загубили. Не бива да се отказваме от нито един метър от земята си.“
Цената, която Украйна е платила, за да защити земята си, е видима навсякъде, най-вече на снимките на усмихнати млади войници, поставени край магистралите, на мемориалните стени на централните градски площади и на редиците прясно изкопани гробове в страната.
Яна Степаненко с любов купува любимите лакомства на сина си – чаша горещ шоколад и шоколадово руло. След това жената отива до гробището в южния град Запорожие и ги поставя грижливо до гроба на 22-годишния Владислав. Тя и дъщеря ѝ, 13-годишната Никол, избърсват гроба с мокри кърпички. Не след дълго те се сриват безутешно в прегръдките си.
Владислав е бил оператор на дрон в украинската армия. Той е убит по време на бой при руски удар на 21 февруари тази година. За Яна новините за възобновяване на преките преговори не носят никаква надежда. Жената споделя:
„Струва ми се, че тази война е вечна. Разбира се, надявам се, че те ще намерят решение. Защото хората умират тук и там (в Русия). Но Путин е алчен. Гладът му за нашата земя е ненаситен.“
Части от Запорожка област в момента са окупирани от Русия, а фронтовата линия е на по-малко от 40 мили от града. Но Русия неведнъж е изисквала контрол над целите области Запорожие, Луганск, Донецк и Херсон като част от всяко мирно споразумение.
„В никакъв случай. Искам да живея в Украйна, а не в Русия. Видяхме какво правят при окупация, какво направиха в места като Буча – тяхната жестокост и мъчения“, казва Яна.
„Можете ли да си представите, те не са пощадили дори това гробище“, добавя тя, посочвайки големия кратер наблизо, където преди няколко месеца е избухнала бомба.
Сълзи се стичат по очите ѝ и тя добавя:
„Надявам се, че детето ми не е умряло напразно. Че все пак ще има победа и цяла Украйна ще бъде свободна.“
Присъединете се към нашия Телеграм
