Парламентът прие на първо четене законопроект на Министерския съвет за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, с който се предвижда създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията /КПК/. Това съобщи „DarikNews“.
Един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента, по един ще се излъчват от общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а един ще бъде определян от Висшия адвокатски съвет.
Законопроектът беше подкрепен от 153 народни представители от „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Против гласуваха 13 депутати от ДПС, нямаше въздържали се, а „Възраждане“ не участваха в гласуването. Депутатите решиха срокът за предложения между първо и второ четене да бъде съкратен от седем на четири дни.
На 28 януари тази година предишният парламент окончателно прие изменения в Закона за Сметната палата, с които съществуващата Комисия за противодействие на корупцията беше закрита, а функциите ѝ бяха прехвърлени към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР и към Сметната палата.
С новия законопроект се предлага мандатът на членовете на КПК да бъде пет години без право на преизбиране, като председателят ще се сменя ежегодно на ротационен принцип чрез жребий. Комисията ще се отчита пред Народното събрание на всеки шест месеца и ще представя годишен доклад за дейността си.
В доклада на временната правна комисия се посочва, че законопроектът е свързан с изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и с препоръките на Европейската комисия, с оглед получаването на средствата по второто и третото плащане. Отбелязва се, че заради незадоволителен напредък в антикорупционната реформа Европейската комисия е спряла изплащането на 258 228 948 евро.
Предвижда се КПК да работи за превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация, изготвяне на антикорупционни мерки, както и чрез разкриване и разследване на престъпления като длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, неизгодни сделки, подкуп, търговия с влияние, пране на пари и други. Комисията ще проверява декларациите за имущество и интереси на публичните длъжности и ще установява конфликт на интереси.
Органите на КПК ще имат оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Оперативната дейност ще се извършва от специално назначени служители при данни за корупционни престъпления или несъответствия между декларирано и реално имущество, а разследванията ще се водят от инспектори по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Комисията ще може да обжалва пред съда откази на прокурор да образува досъдебно производство. Въвежда се и задължителен съдебен контрол върху актовете за прекратяване или спиране на такива производства, когато те са водени от служители на КПК.
Законопроектът урежда и последиците от създаването на новата комисия, включително прехвърлянето на антикорупционните функции от Сметната палата към нея.
По-рано министърът на правосъдието Николай Найденов заяви, че е необходим специализиран орган за борба с корупцията. По думите му усилията не трябва да са насочени към създаване на нови структури, а към надграждане на съществуващите. Той посочи, че предишната комисия, която първоначално е обединявала няколко органа, впоследствие е била разделена и закрита, а сега се прави опит за възстановяване на подобна структура. Найденов отбеляза още, че предишният орган не е функционирал ефективно и подчерта значението на политическата безпристрастност на състава като гаранция за работата му.
Министърът коментира и отказа да се образува дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов, като посочи, че има основания това решение да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
Присъединете се към нашия Телеграм
Промените в съдебния закон: Професионалната общност със забележки. Министърът щял да се съобрази
