При новите проекти на сградите за саниране фокусът ще бъде поставен върху тяхната устойчивост. Това стана ясно от изказване на архитект Георги Коларов, който е съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството по време на форума“Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2021 г.“
Арх. Коларов поднесе приветствие от името на министър Виолета Комитова към
участниците, които имат възможност да дискутират по една от най-важните теми
в европейската политика – темата за възстановяване на Европейския съюз след
пандемията и прехода към зелена икономика.
Пътят към реализацията на тази задача минава през изпълнението различни
екологични и икономически обосновани решения с широко използване на
цифровите технологии. Но един от най-важните елементи в цялостната политика
по декарбонизация и постигане на климатичен неутралитет е обновяването на
сградния фонд. На сградите в ЕС се падат 40% от употребата на енергия и 36%
от въглеродните емисии. До 2030 г. ЕС трябва да намали емисиите от тях с
60% и изразходването на енергия с 36%, затова от ключово значение е
изпълнението на комплексни мерки за подобряване на енергийна ефективност.
Арх. Коларов представи основните принципи в изготвената от МРРБ
документация. Ще бъде разработена Методология за жилищните и нежилищни сгради.
„Оставяме енергийната ефективност на първо място като ръководен, хоризонтален принцип за постигане на устойчивост. Наред с това продължаваме прилагането на
екологичните, икономическите и социалните критерии в обхват, отговарящ на
спецификата на устойчивото енергийно обновяване“, посочи арх. Коларов.
Въвеждат се „зелени обществени поръчки“ за нежилищните сгради и се
препоръчват такива за жилищните като базисен инструмент за постигане на
устойчиви практики. С помощта на оценка на жизнения цикъл на сградите ще се
постигане икономическа и екологична целесъобразност на проектите. В тях ще
бъде заложено ефикасното използване на ресурси на принципите на кръговата
икономика. Декарбонизацията и климатичната неутралност ще се постигне с
намаляване на разходите за първична енергия с мащабно интегриране на
възобновяеми енергийни източници.
Ще се разработят базови модели за саниране на различните типове сгради. Ще
се спазват изискванията за термичен комфорт, качество на въздуха и достъпна
среда.
Предвидени са и реформи, които ще облекчат изпълнението на проектите. А
именно създаването на звена на принципа обслужване на едно гише,
информационна система за дигитализиране на данните по администриране и
контролиране на процеса, допълнителни мерки за достоверно и прецизно
определяне енергийните характеристики на сградите, анализ на жизнения цикъл
и други. Предвиждат се изпълнението на иновативни решения и пилотни проекти,
които показват ползите от санирането.
Според арх. Коларов обществото ще се убеди, че не става дума за лепене на
стиропор, а за устойчив строителен процес, който цели не само постигане на
общоевропейски цели, а и подобряване на условията на живот на гражданите.
Голямо значение ще има подобряването на административния капацитет на
държавните и общински служители, които работят в тази сфера, както и на
всички участници в инвестиционния процес. Освен това ще се предприемат действия за обучение и квалификация, което ще създаде нови работни места, съобщиха още от МРРБ.
