Варна отново е изправена пред голямо изпитание за гражданската си активност. Вчерашният протест в подкрепа на кмета Благомир Коцев, макар и с различен повод, неизбежно връща спомените към един съдбовен февруари 2013 г., когато един човек се жертва в името на гражданската кауза. Тогава самозапалването на Пламен Горанов разтърси цяла България, превръщайки Варна в център на мощно народно недоволство. Градът показа, че има сили да се вдигне, да протестира и да настоява за промяна.
Днес Варна е изправена пред подобен казус. Могат ли варненци да събудят този дух отново? И по-важното – какво се случва, когато хората не успеят да запазят тази енергия?
През 2013 г. Варна кипеше от гняв и надежда
Самозапалването на Пламен Горанов на 20 февруари 2013 г. пред Община Варна не беше просто трагедия. То стана искрата, която разпали дълго трупаното недоволство срещу корупцията, беззаконието и усещането за липса на справедливост. Хиляди варненци излязоха по улиците, изпълнени с гняв, но и с надежда за истинска промяна. Протестите бяха огромни, изпълнени с енергия и силна решимост. Те доведоха до оставката на тогавашния кмет и цялата общинска администрация, предизвиквайки сътресения и на национално ниво. Тогава Варна даде дас е разбере, че гражданското общество, когато е силно мотивирано и обединено, може да постигне резултати. Хората осъзнаха колко е силен техният колективен глас и способността им да влияят на политиката. Протестите от 2013 г. бяха пример как една трагедия може да събуди обществена енергия и да доведе до видими, макар и частични, промени.
Протестът днес е по различен повод, но поставя същите въпроси
Вчерашният протест в подкрепа на кмета Благомир Коцев има различен характер. Той е израз на подкрепа към сегашната власт, а не на недоволство срещу нея. Но независимо от конкретната причина, той повдига основни въпроси за гражданската активност и нейната роля в управлението на града. Има ли Варна отново потенциала да мобилизира обществото си в голям мащаб – не само в подкрепа, но и за критична оценка или за търсене на отговорност? Ключовият въпрос е дали тази „вълна“, независимо от посоката ѝ, е достатъчно силна и устойчива, за да доведе до дългосрочни промени и да гарантира, че гласът на гражданите ще бъде чут и зачитан.
Цената на безразличието: Защо е важна постоянната активност
Опитът от 2013 г. показа, че Варна може да се вдигне. Но също така показа, че без постоянна гражданска активност, енергията от големите протести може да отслабне. Ето защо е изключително важно обществото да разбере, че ако иска промяна, тя не може да се случва само в моменти на голямо напрежение.
Гражданската активност не е еднократен акт. Тя е постоянен процес, който изисква: постоянна информираност и критично мислене, участие в местното управление, подкрепа за граждански организации и готовност за действия. Ако обществото не е готово да действа, когато е необходимо, хората, които са готови да се жертват за промяна, постепенно изчезват. Те се обезсърчават и губят вяра, оставяйки път за тези, които не желаят промяна. В резултат на това бездействието и апатията стават норма, а корупцията и неефективността процъфтяват.
В чии ръце е бъдещето на Варна? На активните граждани или на статуквото във властта?
Варна има памет за силата на гражданското си общество от 2013 г. Вчерашният протест е повод за размисъл. Той показва, че във Варна все още има потенциал за гражданска мобилизация. Въпросът е дали този потенциал ще бъде насочен към градивни действия, към постоянен граждански контрол и към търсене на отговорност. За да може Варна да се „вдигне“ отново – да стане по-справедлив, прозрачен и проспериращ град – е необходимо обществото да осъзнае, че промяната е резултат от непрекъснати усилия. Само така хората, които са готови да водят тази битка, няма да останат сами и Варна ще може да пише нова, по-добра глава в своята история.
Присъединете се към нашия Телеграм
Жената на Благомир Коцев: Разбудиха децата ми, обискираха дори дрешките на бебето
